Лукът е култура, която се развива добре на плодородни почви, извличайки голямо количество хранителни вещества от повърхностния слой на почвата. Взискателен е към хранителния режим, защото кореновата му система е слабо развита и плитко разположена, а това ограничава усвояващата му способност. Този зеленчук се засажда предзимно и пролетно, като дебело подчертаваме, че не обича глинести и кисели почви.
Лукът се нуждае от основните хранителни елементи – азот, фосфор и калий. Той извлича от почвата азота почти 100%, а потребността на фосфор и калий е по-малко.
Ето какво точно лукът не обича:
– торене с пресен оборски тор, който се внася при есенна дълбока оран, а по-добре с предшестващата култура;
– при внасяне на по-големи кличества органични вещества и азот се развива интензивно надземната част, а луковицата остава дребна;
– препоръчва се кореново поливане, като не се мокрят зелените части;
– преди внасяне на минералните торове почвата трябва да бъде предварително овлажнена;
– поливането се преустановява 3 седмици преди прибиране н реколтата.
Как правилно да подхранваме лука
Подхранването на лука се свежда до три основни мероприятия:
1. След поникване на лука (най-късно 10-15 дни след това) се внася минерален азотен тор.
2. Месец след това се тори с комплексен тор (NPK), в който количеството азот е по-малко.
3. При нарастване на луковиците до 2,5-3 см е необходим фосфор и калий.
Органично подхранване
Предварителната подготовка на почвата изисква внасянето на 3-5 кг органични вещества на 1 квадратен метър. Ако на участъка е отглеждан лук или друга култура, намаляваща значително запасите от хранителни елементи, използването на минерални вещества е неизбежно. При подготовката на почвата може да се внесе и малко фосфор, а останалата част с пролетното подхранване.
Важно е да отбележим, че лукът усвоява по-добре хранителните вещества от органичните торове, но не понася пресен оборски тор.
Схемата за подхранване е приблизителна, защото трябва да се ориентираме по вида на растенията:
– при по-слабо развиващи се надземни части растенията се нуждаят от азот, а при нормално развитие се преминава на фосфорно и калийно торене;
– засъхващите връхчета са сигнал за дефицит на фосфор;
– жълтеещите листа показват дефицит на калий.
Минерално подхранване
Първото подхранване с азотен тор се прави с карбамид (20-25 г на 10 л вода) или амониева селитра (10-15 г на 10 л вода).
Важно е през вегетационния период да се ръководим от общото количество минерални вещества: 0,4-0,6 кг азот, 0,7-0,9 кг фосфор и 0, 8-1,0 кг калий на 100 м2 – количествата са активно вещество и не трябва да се превишават.
Това е особено важно за азотните торове, които предизвикват силен растеж на листната маса и не трябва да се прилагат в период на нарастване на луковиците. Лукът за зелено е по-добре да не се тори с азотен тор.
Фосфорът е необходим през целия вегетационен период – в началото стимулира развитието на кореновата система и формиране на луковиците, а по-късно влияе върху узряването им. Той влияе върху фотосинтезата и повишава количествата на отложените захари.
Калият подобрява устойчивостта на растенията на някои болести и на неблагоприятни климатични условия, благоприятства нарастването на луковиците и тяхната съхраняемост. Отговорен е за формиране на генеративните органи на растенията.
За второто подхранване обикновено се използва комбиниран тор с малки количества азот, когато растенията са образували вече по 5-6 листа.
Третото подхранване се прави с калиев сулфат за израстване на луковиците, но при нужда може да се добави и суперфосфат.
Едностранното торене само с азот води до деформации на луковиците и разкъсване на обвивните люспи, високи загуби при съхранение от фира и гниене, висок процент на прорастване. Друга важна последица е натрупването над допустимите норми на нитрати в луковиците и в зеления лук.
