Европейската комисия излезе вчера с официално съобщение за последствията, които войната в Украйна ще предизвикат върху продоволствената сигурност в рамките на общността. Публикуваме комюникето със съкращения.
„Докато Европейският съюз (ЕС) до голяма степен е самодостатъчен да задоволи вътрешните потребности от хранителни продукти, то цените на стоките вече бележат ръст от 5,6% спрямо миналия февруари, което се дължи на зависимостта на ЕС от внос на енергийни източници, фураж за животни и торове.
Войната в Украйна има значителни последствия за световния пазар на храни, като цените за фючърсите за жито са се увеличи със 70% от началото на конфликта и се очаква да се създаде недостиг от около 25 милиона тона жито за 2022 г. и 2023 г.
ЕС трябва да допринесе за задоволяването на търсенето, тъй като разполага с най-високия добив в света (ЕС средно произвежда по 5,3 тона на хектар, докато средното ниво за света е около 3 тона на хектар). Общността също така е и против налагане на забрани за износ на храни, тъй като кризата през 2007/8 показа колко катастрофални могат да бъдат последиците.
Държавите в ЕС са нетен вносител на определи стоки като слънчогледово олио, морска храна и хранителни протеини. Взимайки се предвид несигурността през изминалите години, Европейската комисия създаде Европейски механизъм за готовност и реакция при кризи в областта на продоволствената сигурност с целта да открие рисковете и уязвимостта на хранителните вериги
Въпреки че ЕС не е в риск от недостиг на хранителни продукти, то цените ще продължат да се качват заради намаленото предлагане, което се създаде от нападението на Русия над Украйна. Като резултат от това гражданите и семействата с ниски доходи могат да бъдат застрашени. За да намали натиска върху обикновените граждани, страните-членки биха могли временно да въведат намален данък върху добавената стойност (ДДС) и да насърчат магазините да намалят цените си. ДДС върху определени хранителни категории би могъл да бъде свален до 0%, ако страните членки го счетат за необходимо.
Стабилизирането на европейския и световния пазар за продоволствия е важно за ЕС. Това е мотивът ЕК да предложи пакет на стойност 500 милиона евро, с който да се подпомогнат най-засегнатите производители.
На страните-членки ще им бъде разрешено да увеличат авансите на директните плащания, както и да се отклонят от някои от „зелените“ си задължения.
Комисията ще насърчи още страните-членки да намалят пропорциите на биогоривата, като по този начин земята, ползвана за суровини за биогорива, ще може да се употреби за хранителни продукти. Обобщено, Комисията ще позволи за временни интервенции от страна на държавата, които са насочени към стабилизиране на националните и международните продоволствени пазари и вериги за доставки.
ЕС планира да увеличи устойчивостта на продоволствените системи чрез намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и вноса на суровини. За пример се посочва подкрепата на Комисията за замяната на азотни торове със „зелен амоняк”. ЕС ще инвестира в изследването и развитието на заместители на синтетичните торове – 268.5 милиона евро ще бъдат отделени за секторите на кръговата и биоикономика през 2022 г. и 2023 г.
Азотните торове се произвеждат основно с природен газ (както като
като източник на енергия и като реагент). Инвестициите в кръговата биоикономика допринасят за заместването на продукти, материали и енергия от изкопаеми горива, като по този начин спомагат за декарбонизацията на икономиката. Производството на минерални торове с чисти технологии е важна област на иновации.
Комисията е за преход към екологичен амоняк - напр. за
производителите на торове чрез внедряване на чист водород, както е посочено в Стратегията на Комисията за водорода и подкрепена от Алианса за чист водород. Инвестициите са в размер на 800 млн. евро.
Европейският съюз трябва да диверсифицира и вноса си на поташ и фосфати, голяма част от който идва от Русия и Беларус. Също така ЕС планира да намали зависимостта си от вноса на животински фуражи и да засили производството на растителни протеини.
