Сярата е един от много необходимите елементи за растенията и заема четвърто място по важност при подхранването на културите – отговорна е за развитието на кореновата система, надземните части и плодовете. Растенията усвояват сярата от въздуха във вид на серен диоксид (SO2) и от почвения разтвор във вид на аниони (SO4). Рискът от недостиг на сяра се увеличава в страни, в които нивата на атмосферна сяра (от замърсяването на въздуха при изгаряне на изкопаеми горива) са подложени на контрол и количествата им намаляват.
Основни функции на сярата
Сярата е важна за растенията, защото те са основен източник на този елемент в хранителната верига за хората и животните.
Играе важна роля в метаболизма на растенията и участва в образуването на хлорофила, чрез който те изграждат своята биомаса. Хлорофилът отговаря за фотосинтезата, чрез която растенията произвеждат захари, нишесте, витамини, масла и други съединения.
Много от характеристиките на сярата в метаболизма на растенията са подобни на тези на азота. Тя спомага абсорбираният азот да се включи в обмяната на веществата.
Сярата е съставна част на аминокиселините и влияе върху производството на протеините.
Сярата влияе върху добивите и качеството на продукцията.
Какво е решението на серния дефицит?
На пазара има различни торове, съдържащи сяра или серни съединения: амониев сулфат, калиев сулфат, цинков сулфат, магнезиев сулфат и др. Можем просто да използваме сяра на гранули, но при условие, че само тя липсва на растенията.
Ореховите листа като муч или компост
Източник на сяра е и оборският тор, но трябва да бъде добре добре угнил, защото могат да пострадат растенията. Има и друг проблем – сярата в естествените торове претърпява дълги процеси на преобразуване, преди да стане достъпна за растенията. През пролетта има съвсем малко налична сяра от органични торове, максимумът е през лятото, а през есента е малко повече, отколкото през пролетта.
Елементарната сяра, попаднала в почвата, също е недостъпна веднага за растенията. След преминаване на процес на сулфофикация – процес на окисляване на H2S и елементарна сяра до H2SO4 с участието на серни бактерии, тя може да служи за храна на растенията.
Растенията усвояват сярата от почвата лесно само като минерализирани сулфати, но подобно на нитратите те са разтворими във вода и през зимните месеци могат да бъдат отмити. При леките и бедни на хумус почви, както и при тежките такива, които се затоплят много бавно през пролетта, серните бактерии са слабо активни и количествата достъпна сяра са много малки.
Само сярата от минералните торове насища почвата и осигурява на растенията лесноусвоими форми.
Недостиг на сяра
За разлика от фосфора и азота, недостигът на сяра трудно се установява. Това е възможно само при достигане на критични стойности, като се забелязва най-напред при новоизрастналите части или разклонения, а по-късно и в старите – те пожълтяват. Това се дължи на бавното придвижване на сярата в растенията. Симптомите са подобни на тези при недостиг на азот – и в двата случая листата пожълтяват.
При недостиг на сяра листата съзряват късно, а растенията отслабват и изтъняват. Не трябва да забравяме, че серните торове подкисляват почвата и повишено внимание при използването им не е излишно.
На пазара има и комплексни торове, обогатени със сяра, като съдържанието и не надвишава 2%, но това е напълно достатъчно да задоволи глада на растенията.
Сред зеленчуците картофите и зелето обичат най-много сяра и реагират еднакво добре както на предсеитбено торене, така и по време на вегетация. От сидератите голям любител на сярата е детелината.
