Всички знаем колко важен е калцият за нашите зъби и кости, но често забравяме за потребностите на растенията от него. Наличието на достатъчни количества от този елемент в почвата е от особено значение. За съжаление, калциевото подхранване не винаги е адекватно на практическите потребности.
Този проблем е актуален, защото е доказано научно и практически, че калцият е важен не само за почвата, но и за растенията. Той е средство за обогатяване на почвата, променя нейната киселинност и участва в изграждането на клетъчната стена, стабилизира клетъчната мембрана и взема участие в хормоналната реакция на растенията.
Калцият е необходим както за кореновата система на растенията, така и за плодовете. При недостиг на калций растежът на кореновата система и кореновите власинки се преустановява и растенията започват да изпитват глад и жажда.
Минимална част калций се изнася заедно с плодовете, защото основните количества се съдържат във вегетативните органи – корени, стъбла и листа.
Симптоми на недостиг на калций
Растенията реагират различно на недостига на калций. Най-общите симптоми са:
– пожълтяване на върховете и връхните пъпки;
– пожълтяване на връхните листа;
– огъване краищата на листата надолу;
– листата се завиват нагоре.
При картофите се наблюдава забавено развитие на листната маса, отмиране на върховете, по краищата на листата се забелязват светли участъци, които по-късно потъмняват, листата се огъват нагоре, а на клубените има мъртви участъци.
Зеле – върху младите листа се появява мраморност, старите листа се завиват и изгарят, а точката на растеж умира.
Домати – краищата на листата умират и изсъхват, пъпките и цветовете опадат, развива се върхово гниене.
Ябълки – отмират точките на растеж, като се започва от връхните пъпки, видимо листата са накъсани, върховете изсъхват, краищата на корените покафеняват и изсъхват, плодовете имат горчив вкус и се влошават като цяло вкусовите качества, както и външния им вид.
Отделните зеленчукови и овощни култури имат различни потребности от калций, а недостигът се отразява със закъснение върху външния им вид, което създава проблем. В леките и песъчливи почви недостигът на калций се отразява по-бързо, по-видимо и сериозно, отколкото при тежките – особено черноземите.
Какво можем да внесем за обогатяване на почвата с калций?
При внасянето на калций в почвата протичат редица физични, химични и биологични процеси. Наличието на достатъчни количества калций намалява разтворимостта на тежките метали и усвояването им от растенията. Калциевите йони подпомагат развитието на микроорганизмите, на дъждовните червеи и други полезни живи същества. Обогатяването с калций увеличава ефективността на киселите форми на минералните торове, подобрява усвояването на хранителните вещества от културните растения.
Торенето с калций се нарича варуване на почвата, а за целта се използват варовици, отпадъци от промишлеността, доломити, мергели и др. Важно в случая е съдържанието на калциев оксид CaO в тях, да са смлени фино и достатъчно сухи.
Меките варовици съдържат 40-50% СаО, доломитите 40-54% смес от СаО и MgO, a мергелите 25-75% СаСО3, което зависи от вида им. Меките варовици са най-широко използван калциев тор и са подходящи за всички почви, а мергелът има бавно действие и е подходящ само за леки почви.
Минерални или органични торове - направете избор
Кредата действа по-бързо от варовика и е отличен калциев тор.
Варовиковите туфи са утаечни скали, съставени от карбонатни минерали, но като допълнение съдържат примеси от оксиди на други елементи – най-често на силиций, желязо и алуминий. Действат като кредата – много бързо.
Доломитовият прах и доломитовото брашно от металургичните заводи съдържат различни количества CaCO3 и MgCO3 и са подходящи за смесено подхранване при дефицит на калций и магнезий. Почти всички градински култури реагират добре на внасянето на доломитово брашно.
Пепелината от варниците съдържа 30-60% CaO и MgO и се внася като доломитите.
Гасената вар е най-бързо действащ и ценен калциев тор с високо съдържание на калций – 70-100%.
Сатурачната вар е отпадък от захарните заводи и съдържа около 40% СаО и малки количества азот, фосфор и калий.
Количеството калциев тор, необходим за внасяне, зависи от вида на почвата и нейната киселинност – отстранява се обменната почвена киселинност, създават се добри условия за развитие на грудковите бактерии. Варуват се предимно глинести и глинесто-песъчливи почви, а при песъчливите и песъчливо-глинестите при стойности на рН по-ниски от 4,5.
Преди варуване е необходимо да се направи анализ на почвата. Калциевите торове се заорават с есенната обработка. Не се препоръчва едновременното им внасяне със суперфосфат и калиеви торове.
Когато е проведено варуване, това съвсем не значи, че не е необходимо друго калциево подхранване. Най-често се използва калциева селитра – в период на наливане на плодовете и преди узряване на реколтата. Калцият е важен и за по-доброто им съхранение.
