Сред многото органични и минерални торове, използвани на открито и в защитена среда, се открояват калциевите. Калцият е химичен елемент, необходим за нормалното развитие и жизнена дейност на растенията. Той е един от най-разпространените елементи в природата. Среща се под формата на варовик, тебешир, мрамор и е активната съставка при варуване на почвата.
Влияние на калция върху почвата и растенията
Не всички почви съдържат достатъчни количества калций, а и потребностите на растенията от него са много различни. Ефектът на този елемент върху растенията е многостранен и като правило – положителен. Калцият подобрява обмяната на веществата, играе важна роля в движението на въглехидратите по време на фотосинтезата, оказва влияние на преобразуването на азотните вещества, подобрява усвояването на протеините в семената в процеса на покълване, проявява се като силен антагонист на други катиони, предотвратявайки прекомерното им навлизане в растителните тъкани. Това е само част от положителното влияние на калция.
Влиянието на калциевите съединения върху ензимната активност се изразява не само в пряко действие, но също в подобряване на физикохимичните свойства на почвата и нейния хранителен режим.
Варуването на почвата влияе значително върху процесите на биосинтеза на витамини. Недостигът на калций засяга преди всичко развитието на кореновата система – спира образуването на коренови власинки, а външните коренови клетки се разрушават. Този симптом се проявява както при липса на калций, така и при дисбаланс в хранителния разтвор, когато в него преобладават едновалентни катиони на натрий, калий и водород.
Наличието на нитратен азот в почвения разтвор увеличава доставката на калций в растителните тъкани и намалява количествата постъпващ амоняк.
Признаци на калциев глад се проявяват, когато съдържанието на калций е по-малко от 20% от катионния обменен капацитет на почвата.
Визуално калциевият дефицит се определя от следните признаци:
– корените на растенията имат повредени и кафяво оцветени върхове;
– точката на растеж на корените се деформира и умира;
– цветовете, завръзите и бутоните падат;
– плодовете се увреждат от върхово гниене;
– листата стават хлоротични (пожълтяват);
– връхната пъпка умира и растежът на стъблото спира.
С висока чувствителност към наличието на калций в почвата се отличават зелето, доматите, пиперът, картофите, люцерната, детелината и др. За обезпечаване на растенията с калций се използват различни калциеви торове.
Източниците на калций
Варовикът, тебеширът, мраморът, яйчените черупки и различните минерални торове се внасят като източници при калциев недостиг.
В закритите съоръжения може да се използва мраморен прах или натрошен мрамор (мраморът е изграден от калцит или доломит), които са прекрасен източник на калций. В кисела почвена среда мраморният прах се разтваря благодарение на жизнената дейност на микроорганизмите и растенията, които сами могат да отделят киселини и да го превръщат в разтворими форми. По време на процеса на преобразуване се отделя въглероден диоксид, който ще обогати атмосферата в оранжерията. По-едрите мраморни отпадъци, за разлика от фино диспергираните източници (мраморно брашно, креда или доломитово брашно), ще се разтварят бавно, като същевременно осигуряват равномерно постъпване на калций към корените растенията. Така няма да се налага варуване продължителен период от време.
Обем от половин литър трошен мрамор е достатъчен за 3-4 м/2, като се разпределя равномерно на повърхността и се зарива с помощта на гребло или се прекопава.
Есента е най-доброто време за внасяне на източници на калций, които ще се усвояват бавно и равномерно от растенията – мраморни отпадъци, яйчени черупки и др.
За бързо отстраняване на калциев дефицит се добавя оцет или се използва калциева селитра, но тя съдържа азот и не може да се внася през втората половина на вегетацията.
