Когато почвата казва „стига“, това е знак, че трябва да я оставим на мира. Не с думи, разбира се, а с реколтата, която става все по-скромна и с влошено качество всяка изминала година. Тя не е в състояние да поддържа здравословен растеж на културите.
Специалистите наричат това изтощение или умора – когато почвата губи хранителни вещества, структура и способност да задържа влага. Тогава никакво количество тор не може да я спаси.
Повечето растения отделят в почвата токсични вещества, с които тровят не само съседите, но и самите себе си. Тези фитотоксини се натрупват и също са причина за умората.
Признаци за умора на почвата
Първият признак е рязък спад на добивите при едни и същи условия. Ако не сме сменили сорта и не сме нарушили режима на отглеждане, а плододаването намалява, влошава се качеството и продължителността на съхранение, време е да се предприемат действия.
Вторият признак е появата на плевели, които по-рано не са растели на участъка. Те изместват културните видове, защото почвата вече не проявява никакво съпротивление.
Третият признак е уплътняването на почвата, дори след разрохкване. Обработването става трудно, кореновата система не се развива добре, а водата прониква дълбоко, без да се задържа.
Четвъртият признак е значителна промяна в цвета на листата – бледи, петнисти и със сухи краища. Това не е болест по растенията, а „вик“ за помощ от почвата.
Петият признак е отсъствие на земни червеи. Ако преди са били в изобилие, а сега няма, това означава, че микробиомът е нарушен.
Шестият признак е интензивно развитие на гъбични и инфекциозни заболявания.
Всички опити да се обогати почвата с оборски тор, компост или минерални смеси са безрезултатни. Когато балансът е нарушен, това само влошава ситуацията.
Как може да се възстанови изтощената почва?
Почвата е жив организъм, който се нуждае от почивка. Ако се експлоатира постоянно, тя се изтощава физически и обеднява на хранителни вещества.
Известно е, че всяка култура се нуждае от определени макро- и микроелементи. Тези вещества се поглъщат активно от растенията по времена на техното развитие, цъфтеж и плододаване. При продължително отглеждане на дадена култура на едно място се поражда дефицит на някои елементи и натрупване на други, което създава дисбаланс. Всичко това води до нарушаване на биологичните процеси и химичния състав, както и до промяна на киселинността на почвата. Тогава никакви торове и препарати не са в състояние да помогнат за възстановяването и.
Агрономите съветват да се даде почивка на земята за един сезон – може да се мулчира и остави на мира.
Ако оставянето на парцела гол не е опция, тогава се засява по-малко взискателна култура – сидерати (фацелия, бял синап и др.), невени и тагетиси, които ще помогнат на почвата да се възстанови. Ще се нормализират нивата на киселинност, ще намалеят или унищожат напълно вредителите и възбудители на болести, а почвата ще се насити с макро- и микроелементи.
Прекопаването и добавянето на вермикомпост ще дадат нов живот на почвените микроорганизми и червеите.
Ако растенията боледуват без причина, не те, а почвата трябва да се третира. Тя е основата и без нея никакви агротехнически методи няма да помогнат.
Спазването на правилата на сеитбооборот е важно условие за почвеното плодородие и превантивна мярка срещу умора.
Почвата говори не с думи, а с добиви, структура и аромати. Ако е „тиха“, това е сигнал, че не е добре. Просто трябва да и дадем почивка – все едно, че даваме на себе си.
