Ако в друга година реколтата от пшеница беше с такъв рекорд и цени като през 2021-а, зърнопроизводителите щяха да отчитат невероятни печалби. Вместо това ковид кризата се стовари с неочаквани дефицити и поскъпване на основните суровини, в резултат на което макроикономистите днес предричат едно от най-страшните състояния, в които се очаква да изпадне икономиката на страната - стагфлацията („стагнация“ + „инфлация“), при която има пълен застой с нисък темп на икономическо развитие, с огромна инфлацията и скок на безработицата. И всичко това ще засегне целия бизнес - от тежката и лека индустрия до туризма и търговията.
За земеделците първите сигнали на приближаващата буря се усетитиха още в началото на годината, когато заради скъпите метали, торове и препарати за растителна защита разходите им за производство плавно тръгнаха нагоре. През лятото природата леко пощади бранша, когато бяха ожънати над 7 милиона тона хлебно зърно. Но на фона на мрачните прогнози за световните дефицити това се оказа единствената „бяла лястовица”. Защото още през лятото заради скъпия газ торовите заводи започнаха да спират работа. Трудности бяха усетени и с доставките на резервни части за машините, където дефицитите, породени от поскъпването на металите, също затрудняваха работата.
„Като земеделци, ние сме свикнали вечно да зависим от капризите на природата, подготвени сме за най-лошото и затова няма да ни чуете да се оплакваме”, коментира ситуацията бившият председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Ангел Вукодинов. Неслучайно и народът го е казал „Видиш ли лошо – не бой се! Видиш ли хубаво – не се радвай!”. Затова и браншът се е подготвил за скъпо производство тази есен.
Позицията на НАЗ, изразена от нейния председател
Към този етап на подготовка за есенната сеитба на ечемик, рапица и пшеница разходите за торове – комбинирани и азотни, са с 2,3 пъти по-високи от същия период на миналата година. Или ако през есента на 2020 г. за азотни торове стопаните са плащали по 300 лв. на т, тази есен цените гонят 700 лв. А разходите за подхранване заемат около 40 процента от себестойността на производството. При семената поскъпването е между 15 и 20%. В рамките на една година горивата са скочили с 47%, а консумативите за почвообработката - с 60-80% заради скъпите метали. Или, ако се обобщи - разходите за стопаните на този етап са поне с 20-30 процента по-високи от миналогодишните. И в тази прогноза не се включва очакваното повишение на работните заплати, което неизбежно ще настъпи.
Както обобщава Вукодинов, ситуацията е сложна и изключително тежка. Но онова, което много по-силно тревожи земеделците тази година, са по-скоро несигурността и онова безвремие, в което политиците поставят бизнеса и обществеността в този тежък момент на икономическа криза.
„Мътните време от политическа гледна точка не ни дават сигурност нито с начина, по който се подготвя Стратегическият план за развитието на земеделието и подготовката на бъдещата ОСП (Обща селскостопанска политика), нито с Националния план за възстановяване и устойчивост на България”, по който парите за напояване бяха орязани, категоричен е Ангел Вукодинов. И добавя личното си усещане, че „със стратегическия план се прокарват опити за антибългарски и антиземеделски политики, които ще доведат до унищожение и на малката конкурентоспособност, която българското земеделие си е извоювала на световните пазари”.
„Аз разбирам, че с налагането на таваните повечето държави ще приложат европейското законодателство, чиято идея е да се насърчават малките семейни ферми. Нашето земеделие обаче е на съвършено друг етап от развитието си, затова всички ние очаквахме да получим адекватен анализ от министерството на земеделието, който да се опира на съвременното демографско състояние на страната”, посочва Вукодинов. И добавя, че и в него „се е запазила романтиката от елинпелиновските времена на Белчо и Сивушка, но при днешното обезлюдяване на българските села няма как с вълшебна пръчица младите да се върнат на село”.
„Болно ми е като гледам как 80-годишни мои съграждани берат лозята около Съединение, нещо, което никога не е било. Но е факт, защото в страната ни няма работна ръка за ръчна работа в земеделието и това е печалната истина”.
Вукодинов остро разкритикува и антиземеделската позиция при разпределението на бюджета за селското стопанство в Плана за възстановяване и устойчивост . „Да премахнеш бюджета за възстановяване на „Напоителни системи”, като свиеш ресурса до минимални средства за капково напояване в стопанствата и то като кредити, е направо срамота!”. Защото това говори за пълно непознаване на фермерските проблеми - и то на фона на огромното засушаване, което унищожава продукцията няколко поредни лета.
Какви ли еквилибристики не се състояха покрай Плана за възстановяване
Като припомни, че другото име на кризата е „шанс”, Вукодинов припомни как цялата общност очакваше този шанс с Плана за възстановяване, така че проблемът с липсата на напояване в страната най-после да бъде решен. Дали заради разединения бранш, дали заради условията, поставени отвън, но обща защита на тези проекти не беше постигната, в резултат на което и малкото подготвени проекти за рехабилитация се изпариха.
Именно затова и днес земеделската общност се тревожи не толкова от икономическата криза, колкото от политическата нестабилност, в която партиите поставят България месец преди третите избори за Народно събрание. Защото от това зависи и до голяма степен развието на ситуацията до края на зимата - период, който на този етап никой не се наема да прогнозира.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
