Начало » Новини » Страната
07.09.2021 г.

Костадин Костадинов: Средствата за земеделие бяха умишлено премахнати от Плана за възстановяване

Служебното правителство неглижира агросектора, твърди шефът на НАЗ
Костадин Костадинов: Средствата за земеделие бяха умишлено премахнати от Плана за възстановяване

Защо през 2021 г. зърнопроизводителите поставиха рекорд в добива на пшеница, ще има ли средства за агросектора в Плана за възстановяване и в актуализацията на бюджета и как да бъде решен проблемът с градозащитата – това коментира пред Sinor.bg Костадин Костадинов, председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

- Г-н Костадинов, тази година добивите на пшеница значително превишават данните за 2020 г. На какво се дължи този резултат?

- По наши данни ожънатото количество е над 7 млн. т, като по принцип в България се сеят около 12 млн. дка пшеница, плюс-минус 500 хил. дка.

Това е абсолютен рекорд в производството на пшеница у нас. Той не се дължи на късмет, а на труда на зърнопроизводителите, на техния опит, обученията, въведените нови технологии и сортове. Годината е благоприятна година в сравнение с миналогодишната суша.

За сравнение, Румъния също отчете рекорд, но от 22 млн. дка са произвели 11 млн. тона.

- Какво да очакваме тази година при царевицата и слънчогледа?

- Жътвата на слънчогледа започна в част от страната. Резултатите варират според региона, относително добри са. Но от юни имаме пак засушаване. Около Нова Загора жънат слънчоглед около 180 – 200 кг, на други места 250 кг. Различно е, зависи сушата къде и кого хвана.

Същото е положението с царевицата. Поради падналите дъждове в първата половина на годината тя се разви много добре, станаха големи, хубави царевици, но в следствие на засушаването отхвърляха кочани, започнаха да съхнат. Където имаме локални валежи през август, ще има добри резултати. Там, където нямаше, резултатите при царевицата ще варират около 300 – 400 кг.

- След като от Плана за възстановяване отпаднаха предвидените 847,9 млн. лв. за държавното предприятие „Напоителни системи“, как според Вас трябва да се подходи към решаването на проблема с напояването?

- Това беше умишлено направено – да се махнат средствата от сектор „Земеделие“ и да ги вземе друг сектор. Направиха координирана атака срещу напояването. Средствата за Министерството на икономиката се увеличиха с 400 млн. лв., а нашият дял намаля. Само ние скочихме и говорихме за това.

- В последния вариант на Плана има проект за хидромелиоративна инфраструктура, като се предвижда да бъдат рехабилитирани 24 обекта за напояване и 43 обекта за предпазване от вредното въздействие на водите. Това достатъчно ли е?

- Обещаха, че за Напоителни системи са отделили няколко обекта на стойност 150 млн., които ще бъдат възстановени.

Според последният прочит на Плана, представен от г-н Събев, има дублиране на мярка 4,1 – средства за GPS-и, торови ями, без пояснения кой ще администрира, как ще се кандидатства – те прехвърлят всичко на ДФЗ, а там проектите се бавят с години.

Нашето предложение беше, като се намаляват средствата за напояване, да се направи нещо за цялата страна – например самолетната градозащита, комбинирана с ракетните площадки и новите радари, които сложиха, да има завършена система и да няма произшествения като в Пловдивско.

Проблемът е, че на среща с депутатите г-н Пеканов е казал, че Планът трябва да се внася от служебното правителство, защото няма редовно. Всички авансови средства от Плана са включени в актуализирания бюджет, който трябва да се гласува. За да получат тези средства, Планът трябва да се внесе сега, през септември.

Последните предложения по принцип трябва да се изчислят, да се разработят като проекти и да се подадат в Европейската комисия (ЕК). Няма време и никой няма да чака сектор „Земеделие“, тъй като всички останали сектори са готови от четири месеца. Планът ще бъде внесен и дано да не се окаже, че имаме поредните лъжи.

- Агроминистерството съобщи, че е поискало 110 млн. лв. за сектора от актуализацията на бюджета, но в гласувания на първо четене проект тези средства не бяха предвидени. Очаквате ли промяна?

- При разговор с г-н Пламен Абровски стана ясно, че той е внесъл предложение за актуализация на бюджета (за земеделие – бел. р.) със 110 млн. лв. и почти всички парламентарни групи са съгласни.

Абровски: Ще работим по искане на животновъдите да получат първа категория труд

Актуализацията на бюджета така или иначе ще се случи. Топката вече не е в министерството, а в Народното събрание и финансовия министър.

Служебното правителство неглижира сектор „Земеделие“. За тях ние не съществуваме. Но ние сме най-големият инвеститор в страната с рентите, които раздаваме всяка година. 32 млн. дка обработваема земя по 40 лв. средна рента са около 1,2 – 1,3 млрд. лв. за населението. Отделно да не говорим за заетостта, която създаваме по села и градове, данъците, които плащаме и произведеният БВП.

В същото време има неглижиране и лъжа спрямо сектора. През годините сме работили с всички министри и правителства, за да разберем, кога един човек ни лъже.

В момента се тупа топката, докато се приеме бюджетът. Лошото е, че служебното правителство няма кой да го контролира. Планът за възстановяване при други обстоятелства трудно щеше да мине през парламента.

Те ни добавят в момента за напояването едни 150 млн. лв., вместо 850 млн., които не знаем дали ще се случат. Изглежда пак играят консултантските услуги на някои екоорганизации.

- Градушката в Пловдивско за пореден път показа, че има какво да се направи по отношение на застраховането на земеделската продукция. Как според Вас трябва да се подходи?

- Застраховането е много важна част, която пропускаме. Свикнали сме като ни опари нещо, тогава да викаме. Така се действа и по отношение на застраховките.

Културата на застраховане може да е слаба, но малко или много отношението към застрахователите не е без причини. То е натрупано с годините заради тяхното отношение към производителите.

Миналата година работихме по въпроса и през януари ДФЗ прие съфинансирането на застраховка на зърнени култури, като досега имаше само за овощарите. Бюджетът беше увеличен от 1 на 5 млн. лв.

Дойде пролетта, започна периодът на застраховането и се оказа, че съфинансирането от държавата вместо 65% е станало 35%. С другите бюрократични спънки, които видяхме – при самата застраховка, администрирането през ДФЗ, закъснелите сеитби заради влажната пролет, фермерите не можаха да се възползват от нея.

На овощарите съфинансирането е 65%, на зърнопроизводителите 35%. Като сметнем накрая, те се оказват пак без нищо.

Трябва да се работи в тази посока, имаме райони, в които падат градушки, знаем ги добре кои са. Самото предприятие за градозащита трябва да се застрахова за риска от неизпълнение на задълженията.

Вижте сега как се търси кой е виновният – РВД, военният транспортен самолет...започваме да прехвърляме отговорността. Във всички останали европейски държави това е регулирано. Всеки застрахова своята част от риска и, когато се случи бедствие, застрахователните компании изплащат този риск.

В Пловдив видяхте, че пострадаха много зеленчукопроизводители. Само че не знаем дали всички са регистрирани. Обикновено в района част от производителите получават семена и разсад и продават на един голям. Обезщетение ще получи само, който е регистриран, и то при щета над 70-80%. Останалите какво да правят?

В следващия програмен период по Стратегическия план сме работили по такъв вид интервенция – защита на дохода на земеделския производител, включващ и комплексна застраховка. Независимо от причината – градушка, суша или друго събитие, земеделският производител да получи това, което му се полага, а държавата превантивно да участва в съфинансиране на застраховките.

Миналата година видяхме суши, тази година градушки, следващата може да са наводнения или отново засушаване. И държавата ще се чуди от едни 4 млн. във фонда за 100% пропаднали площи как да се разплаща, като този ресурс е нищо за страната. А реално тези средства покриват около 100 хил. дка, което не е изобщо малко.

- Европейската Зелена сделка предвижда сериозно намаление на пестициди и торове. Как ще се отрази това на земеделието?

- Тези цели ще се реализират трудно. Предвижда се 50% намаление на препаратите, но според Евростат България е под средната норма на използването им. Ние от коя база ще тръгнем – от нашите нива или от висока база? Има доста въпроси, на които някой трябва да отговори.

Най-големите врагове на земеделците са климатът и брюкселските чиновници, заедно с някои наши, които мислят глупости и са нямали грам ден в практиката.

Всяка страна си има географски и климатични особености. Не може някой да седне и да напише каквото е видял в своята страна, да го наложат като законодателство и в последствие всички да му берем гайлето.

Имаме свободата да предлагаме какво да направим, така че нещата да се случат по по-добър начин.

Виждате в период на всякаква криза се забраняват определени активни вещества, след тях идват нови, които са три пъти по-скъпи. Ако това е екология, какво да кажем?

Голямото лоби на зелените организации в ЕС и натискът им върху останалия свят ще се окаже доста авантюристично начинание.

Надежда Иванова

 

Костадин Костадинов: Средствата за земеделие бяха умишлено премахнати от Плана за възстановяване
15920

Последни материали
Виж
Yara свива производството на амоняк в европейските си заводи с 40 на сто
Кризата с енергоносителите в Европа удари тежко производството на торове
Клиентите се надяват при високите цени поне не купуват подправен продукт
Сръбски пчелари чакат меда да поскъпне до 17 евро за килограм
Намерени са и 10 кубика дърва за огрев без контролна горска марка
Откриха незаконна сеч на 51 бели бора в горско стопанство край Велинград
При начална цена от 61 лева на декар за година
Община Тервел предлага на търг земеделски земи под наем за 5 години
Как да засадим чесън и лук през есента за богата реколта
Пълнени постни патладжани
Свързани материали
Виж
Горещи точки
Зърнопроизводителите с остра критика срещу отпадането на напояването от Плана за възстановяване
ТРГ - мнението на бранша
Лавандула, резене, мента, риган, маточина, валериана, жълт кантарион, чубрица, салвия и хизоп ще се подпомагат след 2023 г.
Помощ, на която се разчита през последните години
Зърнопроизводители от цялата страна се включват в разчистването на снежните пътища
Тематична работна група
Зърнопроизводителите настоятално предлагат да има помощ за застраховка на доходите
Пореден форум се отлага заради COVID
Вместо семинар зърнопроизводителите планират дистанционни срещи с партньорите
Управителен съвет на фонд Земеделие
От 5 август до 16 октомври зърнопроизводители ще кандидатстват за нисколихвени кредити
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2021
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам