Броени дни преди България да внесе Плана за възстановяване и устойчивост в Европейската комисия, земеделската общност разбра, че пари за реконструкция на напоителната инфраструктура няма как да бъдат осигурени. И причина за това е в нескопосано подготвения проект за план, съставен още последния кабинет на ГЕРБ. Днес, в онлайн обсъждане с представители на всички земеделски браншови организации администрацията на агроведомството е представило последния вариант на проекта, който България ще внесе на 4 октомври в Брюксел.
Фермерите са разбрали, че дори 150-те милиона лева, които им бяха предложени от служебния кабинет след първите корекции на Плана през юли тази година, трудно ще бъдат усвоени, тъй като Министерството на околната среда е в невъзможност за краткото време, с което разполага служебният кабинет, да изработи задължителната кумулативна екологична оценка за въздействие на проектите за инвестиции в хидромелиорации. Затова и министерството на земеделието е решило да пренасочи 100 млн. лв от този бюджет към фонда за насърчаване на екологичния и технологичен преход в частта „Инвестиции в напояване”, съобщи за Синор.бг Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите.
При това пренасочване на средствата обаче се дава шанс на земеделците да инвестират в частни проекти, но без те да са сигурни дали ще получават редовни доставки на вода по съществуващите мрежи на „Напоителни системи”, които няма да бъдат пипнати, коментира производителят на картофи. И добави, че липсва всякаква логика в това фермерите да инвестират в проекти за модерни системи за напояване,без да разчитат на подаване на вода със стабилно налягане по магистралната инфраструктура, защото нейната рехабилитация се отлага.
Ако трябва да обобщим с няколко думи защо се провалиха преговорите по плана за възстановяване в частта земеделие, трябва да започнем още и първия вариант, при който кабинетът ГЕРБ заложи 848 млн. лв. само за рехабилитация на „Напоителни системи”. Да, идеята беше добра. „Но всички знаем, че системата за финансиране, прилагана от кабината „Борисов 3” се крепеше не толкова на законовите изисквания за инвестиции в държавна инфраструктура, колкото до едноличните решения, вземани с телефонни обаждания от най-високо ниво точно кой проект да бъде прокарван и как точно да се стават финансовите разчети”, припомни Джиков. И понеже мотото на служебния кабинет беше за категорична разправа с корупционните схеми, за краткото време от своето управление експертите нямаше как да изработят план с конкретни проекти, които да бъдат изпълними, коментира още Джиков. Въпреки че земеделците предложиха 24 проекта за напояване и 40 – за отводняване, които да се вместят в първоначално разчетените 150 милиона лева, екоминистерството съобщи, че не може да подготви бързо техните кумулативни екологични оценки. Подобно на останалите ведомства и МОСВ възлага подобни оценки на външни оценители, които се избират или чрез обществени поръчки, или пряко – но само ако проектите са до 30 хиляди лева. Поне няколко месеца са били необходими за подготовката на тези оценки, затова и цялостната идея за подпомагане на средствата в напояване за крупната инфраструктура се сгромоляса с пълна сила, заключи Тодор Джиков.
Консултантните поискаха повече средства за грантове в плана за възстановяване
При един от разговорите си с вицепремиера Атанас Пеканов, пряко отговарящ за Плана за възстановяване, председателят на асоциацията на картофопроизводителите е получил уверението му, че земеделците ще получат средства за инвестиции в напояването, но не от грантовите схеми, а от нисколихвените заеми, които всяка държава-членка на ЕС може да предоставя със срок на изпълние на проектите за 30 години напред.
Припомняме, че по Плана за възстановяване и устойчивост България ще разполага с 6,217 млрд. евро, или над 12,4 милиарда лева, които ще се отпускат като грантове. Втората възможност е страната ни да отпусне 4,549 млрд. евро, или над 9 млрд. лева заемни средства, част от които да се предоставят за възстановяване на „Напоителни системи”. Това трябва да се знае и от следващия кабинет, чиято основна задача е да преструктурира държавното предприятие „Напоителни системи”, така че то да престане да бъде заложник на политически интереси, заключи земеделският производител.
След днешната среща с бранша министерството на земеделието ще представи на вицепремиера Пеканов проекта, обсъждан със земеделската общност. По-късно от министерството пратиха прессъобщение с бодрото обещание на зам. министър Георги Събев как "бюджетът на проект „Фонда за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“ нараства със 150 млн. лева. По този начин безвъзмездната финансова помощ за секторите селско и горско стопанство ще бъде над половин милиард лева".
Зам. министърът обещава, че благодарение на обособено ново направление „Инвестиции, свързани с ефективно управление на води в земеделските стопанства“ във Фонда фермерите директно ще могат да кандидатстват за инвестиции в поливни системи, системи за капково напояване, инсталации за дъждуване и други системи за ефективно използване на водния ресурс в процеса на напояване; инсталации за пречистване и рециклиране на отпадни и входящи води, и за повторно използване на води; оборудване/съоръжения за прилагане на иновативни технологии за пестене на вода; съоръжения за съхраняване на вода - резервоари, цистерни и др.; системи за автоматизирано напояване, включващи цифрови и роботизирани решения, както и други инвестиции, свързани с ефективното използване на водите при осъществяване на земеделска дейност“.
Проблемът е, че подобно подпомагане съществуваше и по подмярка 4,1 от ПРСР, но ефектът от него беше с нула одобрени проекти. След година ще разберем дали и тези 100 млн. лв. ще имат същата съдба на неусвояване или нещо в тази система, наречена подпомагане по български най-после бъде изменено в полза на земеделците.
(Текстът е допълнен след съобщението от МЗХГ)
Екатерина Стоилова
