Начало » Новини » Интервю
02.07.2021 г.

Красимир Аврамов: Цените на пшеницата паднаха с още 30 лева само пред два дни

Бивш председател на НАЗ
Красимир Аврамов: Цените на пшеницата паднаха с още 30 лева само пред два дни

Красимир Аврамов Снимка: Личен архив

На първи юли Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) официално откри жътвата, но и тази година кампанията е съпроводена с немалко притеснения за фермерите – първо, заради климатичните промени и неяснотите около добивите. И второ – заради резкия спад в световните цени на хлебното зърно, на което сме свидетели през последните седмици. Пред Синор.бг зърнопроизводитулят от Старозагорско и бивш председател на НАЗ Красимир Аврамов представи очакванията си за тазгодишната реколта, като коментира и новото споразумение по Общата селскостопанска политика, свързано с таваните по директните плащания.

Г-н Аврамов, на фона на спада в изкупните цени, който наблюдаваме при пшеницата, какви са очакванията за тазгодишната кампания?

Още е рано да прогнозираме какви количества пшеница ще бъдат прибрани, защото сме в самото начало, а природата е доста непредсказуема. Лично аз съм доволен от първите количества, които жънем в Старозагорско – средно добивите се движат между 660 и 680 кг от дка, но обикновено в края на жътвата прибираме доста по-слабо. При откриването на жътвата служебният министър Христо Бозуков съобщи, че очакванията са за реколта от 5,7-5,8 милиона декара, но да изчакаме финала. Проблемът според мен това лято ще бъде в пазара, защото при сегашния спад в цените на зърното и при високата себестойност на производството е много опасно да се продава на юлски цени, веднага след време на жътвата.

Само за един ден - от 30 юни до 1 юли, цената на пшеницата се срина с още 30 лева за тон. Помним, че продажбите „на зелено” бяха по 38-39 стотинки за килограм (или 380-390 лв. на т), а точно в началото на жътвата купувачите вече ни предлагат по 32-34 ст. за кг (или 320-340 лв. на тон).

И ако колегите се излъжат да продават на тази цена, никога няма да им излезе сметката, или ако използвам черен хумор, през зимата ние просто „трябва да пляскаме с ръце и да се прегръщаме”. Причина за това е поскъпването на всички суровини – торове, препарати и семена. Няма как при новите цени фермерите да осигурят свободни средства за залагане на ново производство през следващата година.

Ще припомня, че пазарът повлича след себе си и проблеми с рентите, защото собствениците на земя очакват увеличение, след като миналата година заради сушата ги намалихме. Консултантите пък очакват от нас, фермерите да кандидатстваме по инвестиционната подмярка 4,1. Но при сегашното положение няма как производителите да рискуват, защото при това кандидатстване фермерите трябва да имат стабилност за петгодишен период с постоянни доходи, за да бъдат обслужвани заемите за машините, които купуваме. Не е никак лесна задача да осигуриш тази стабилност.

След като министрите от ЕС договориха бъдещата ОСП, служебният министър обясни, че по въпроса с таваните на директните плащания ще се наложат преговори с всички браншове, за да няма недоволни. Според вас, ще има ли раздробяване на стопанствата и как ще се отрази на бизнеса?

Според нас е време да се спре с настройването на секторите един срещу друг. Защото новото законодателство трябва внимателно да се проучи. Ако с таваните се намалят плащанията на зърнопроизводителите, не може да се очаква, че автоматично резервът от директните плащания ще отиде примерно при животновъдите, каквито изказвания се чуха тези дни. След постигнатото споразумение в рамките на ЕС по отношение на таваните трябва да направим точни разчети, тъй като се приспадат осигуровките и разходите за труд. За целта е необходимо и администрацията, и всеки сектор поотделно да направи бърз анализ на досегашното подпомагане.

Прогнозите за реколтата на Ангел Вукодинов

Защото не е сигурно, че, ако пари от таваните се прехвърлят към други колеги, те ще станат ефективни. Досегашните резултати показват, че редица дребни стопани не са успели да стабилизират стопанствата си с досега отпусканите за тях евросредства. А според нас е важно гръбнакът на земеделието, какъвто е зърнопроизводството, да остане стабилен. Защото с разбиването на стопанствата не е ясно дали те ще останат ефективни.

От досегашната практика и подпомагането през двата програмни периода се установи, че редица зърнопроизводители постепенно инвестират и в други подсектори от земеделието . Някои се преориентираха към животновъдство или трайни насаждения, други въвеждат мерки за опазване на пчелите. Трети прилагат консервационно земеделие, което също опазва околната среда. Вече се инвестира и в биопроизводство. Затова е важно новият стратегически план да бъде прецизиран и внимателно изработен.

Според вас, в предстоящите преговори по стратегическия план дали е възможно да се пренасочат средствата от таваните към системата за застраховане на доходи, за която редица фермери настояват?

За гаранционните фондове много се говори, но досега няма избистрена концепция. Най-страшното за нас, зърнопроизводителите, е сушата, но на този етап никой не поема риска да разработи правилна концепция. При нарастващите климатични промени европейските субсидии са изключително важни, защото наистина помагат за компенсиране на щетите от аномалиите, на които сме свидетели.

И това беше един от най-силните аргументи на ниво ЕС да бъдат запазени субсидиите за земеделие. Чрез застраховането на доходите ние, фермерите получаваме съответната подкрепа, за да не фалираме, особено при щети от суша. Защото след една лоша за стопаните година бизнесът не може да се възстанови и заработи нормално поне 3-4 години след това. Затова и очакваме в преговорите по Националния стратегически план да се направи анализ, който да промени подпомагането за сектора. Важно е да се намери баланс и ако има спад при директните плащания, той да бъде компенсиран с адекватна политика по линия на селските райони.

Мачуганов за ковид кризата и невъзможността за износ в Китай

Още повече, че през последните години зърнопроизводителите водят и активна социална политика в селата. Още не сме започнали жътвата, а вече сме платили авансово рентата на собствениците на земята. По този начин ние осигуряваме доходи на собствениците на земята по селата. И хората много добре знаят, че по-малките земеделски стопани не биха могли да осигуряват подобни плащания на рентите, защото нямат достъп до финансиране със съответния кредитен рейтинг. Докато ние имаме възможност да го правим и това се оценява от хората по места. Всичко това би трябвало да се отчита и да се подхожда икономически към бъдещите политики, за които всички ние говорим.

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Красимир Аврамов: Цените на пшеницата паднаха с още 30 лева само пред два дни
22678

Последни материали
Виж
Само през 2020 година
Щетите за фермерите в САЩ от природните стихии надхвърлят 3 милиарда долара
В количествено изражение резултатът е втори в историята
Приходите от износа на свинско от Бразилия счупиха рекорда през юни
Благодарение на изключително високите добиви
Румъния може да прибере рекордна реколта от пшеница
За последните 10 дни
ДФЗ преведе поредните близо 10 милиона лева на 24 бенефициенти по ПРСР
Обзор на Софийска стокова борса АД за периода 20-23 юли 2021 година
И търговците на царевица и слънчоглед на борсата явно са във ваканция
Идея на служебния кабинет
След 30 години отпор правят взаимоспомагателен фонд за лозаро-винарския сектор
Свързани материали
Виж
Позиция
Кумчев: Искрено се надявах Борисов да прокара реформата, която предлагам от 8 години
Гроздобер
Предстои среща на Красимир Коев с гроздо- и винопроизводители в Силистра
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2021
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам