Само преди месец фермерите очакваха, че жътвата ще закъснее заради падналите дъждове и сравнително студената пролет. Резкият обрат във времето обаче, когато за броени дни температурите в Южна България скочиха от 20 на близо 40 градуса, коренно промени ситуацията. И от тази седмица стопаните започнаха да прибират ечемика. Предварителните прогнози на бранша за реколтата тази година се различават съществено от миналогодишните, като на места фермерите предричат общото производство от пшеница да достигне 6 милиона тона.
Според други обаче, при добро протичане на жътвата, е възможно тази цифра да бъде надхвърлена, което ще бъде рекорд спрямо критичната 2020 г. Подобна е прогнозата и на земеделския произоводител от Съединение и бивш председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Ангел Вукодинов, който в интервю за Синор.бг анализира състоянието на посевите, но посочи и подводните камъни, които будят силно притеснение за бранша това лято.
Като хора с опит в земеделието зърнопроизводителите знаят, че са подвластни и на природата, и на външната пазарна среда, затова и повечето от тях не се оплакват и не търсят оправдания.
„Картината преди тази жътва обаче ни среща с два изключително сериозни проблема, които по-скоро ще ударят бизнеса през следващата година”, смята Ангел Вукодинов. Първите притеснения дойдоха от резкия спад в цените на пшеница, който наблюдаваме на световните борси за последните 20-на дни, и в резултат на това килограм пшеница падна под 40 стотинки. В същото време за първи път от десетилетия насам торовете поскъпнаха двойно, а заедно с разходите за препаратите за растителна защита и за семената фермерите ще бъдат буквално притиснати. „И дори високите добиви няма да могат да компенсират огромната ножица, която се разтваря като разход в подготовката на есенната сеитба”, заключава зърнопроизводителят.
Прогнозите и на Димитър Мачуганов
„Този път съм притеснен сериозно не за тази, а за следващата стопанска година. Защото, ако сега се уповаваме на очакваните добри добиви, то природата по никакъв начин не може да ни гарантира аналогична ситуация и през 2022 г”, посочи Вукодинов. И допълни, че при сегашните цени на изкуствените торове повечето фермери ще се наложи да теглят заеми, за да осигурят количествата за есенната сеитба. Или пък, ще купуват необходимия консуматив „на час по лъжичка”, тъй като спадът в цените на зърното няма да им позволи да направят покупката наведнъж, каквато е нормалната практика.
Вторият голям проблем за стопаните ще се окажат необичайните горещини, които на този етап от развитието на пролетните култури силно ще застрашат реколтата. „За разлика от други части на Южна България в нашия регион около Съединение не паднаха толкова напоителни валежи, в резултат на което имаме сериозни опасения за развитието на слънчогледа и царевицата”, обясни още Вукодинов.
Мнението на Светослав Русалов преди жътвата
Стресовете водят до необичайно бързо развитие, в резулат на което слънчогледът на места вече цъфти, а царевицато много скоро ще образува свила.
Всичко това, комбинирано със спада в цените на есенниците, не гарантира особен успех за зърнопроизводството и тази година.
Ако българските фермери бяха направили по-сериозни инвестиции в зърнобази, вероятно повечето от тях можеха да спечелят от високите борсови цени, на които бяхме свидетели доскоро. Слабо развита е практиката и с търговията „на зелено” (така наречената фючърсна търговия), което също ще се отрази негативно върху бизнеса. Успех ще имат стопаните, които са продали зърното си на зелено при високите котировки, посочи Вукодинов. И припомни, че исторически търговията у нас се разви не в полза на земеделците, защото докато във Франция и Германия фермерите се обединяват в клъстери или кооперативи, у нас подобни организации не се създадоха. Затова и сривът в цените сериозно ще засегнат стопаните, които ще са принудени да продават при сегашните борсови стойности.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
