Официалното начало на жътвата беше дадено преди седмица, но масовото прибиране на ечемика в цялата страна ще започне от днес. И в Южна България, и в Северна пшениците още не са готови за прибиране, а след дъждовете и градушките стопаните със скрито сърце се надяват поне жътвата да мине при слънчево време, за да им гарантира качествена реколта. Към този момент метеорологичните прогнози дават надежди за сухо време, така че бизнесът поне за кратко би могъл да си отдъхне от иначе многобройните натрупващи се проблеми.
Преди откриването на жътвата ви срещаме с Красимир Аврамов, бивш председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), чиито полета се намират не само в Южна България – край Старозагорско, но в Северна – край Кнежа. Дългата му практика в бранша позволява да анализа по-мащабно ситуацията от последните години, но дори и неговият оптимизъм започва леко да се изпарява, на фона на нестабилността на световните пазари.
„Несигурността на какви цени ще се изкупува хлебното зърно е сериозна. Още повече, че след огромните количества украинско зърно, внесено в ЕС от началото на годината – 5 милиона тона, търсенето на зърно от нова реколта едва ли ще бъде много активно“, посочва Аврамов. При ечемика стопаните също имат лош спомен от миналата година, когато пивоварните заводи в последния момент са се отказали от договорите и фермерите са продавали зърното за фураж, на цени, с 60 лева по-ниски от очакваното.
„В очите на българите ние, зърнопроизводителите, оставаме с етикета, че сме били милионери, които карат бентлита, и тази лъжа е лепната, за да подържа някаква омраза и да ни разединява. Реално обаче отливът от нашия бизнес расте, след като три последователни години цените, на които предлагаме зърното, са под себестойност“, припомня фермерът. И допълва, че от миналата година междуфирмената задлъжнялост все повече се увеличава.
Виктор Ромбаут призовава за сдружаване в преработката на суровина
За да се спасят, повечето средни семейни стопанства закриват бизнеса си, като продават притежаваната от тях земя на своите съседи. Този процес на окрупняване се извършва тихомълком, но за него никой не говори, а той предвещата недобро бъдеще за родното земеделие.
Отливът от този бизнес е факт, а това означава, че селата ще продължат да са пустеещи. Защото малцината млади хора, завърнали се от чужбина и заселващи се в някои села, по никакъв начин не могат да компенсират огромното обезлюдяване, на което сме свидетели в много части от страната. Именно затова през последните две години браншовите организации силно активизираха своите членове. А по места хората започват лека-полека да се сдружават в името на конкретни бизнес начинания. Да се надяваме, че тези зараждащи се модели постепенно наберат скорост, в името на бъдещото оздравяване на сектора.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
