Чубрицата (Satureja hortensis) произхожда от Южна Европа и се отнася към сем. Устоцветни. В България се срещат 16 вида чубрица в диво състояние. Тя се отглежда във всички райони на страната. За промишлено производство заема самостоятелни площи, а за лични нужди се отглежда като междинна култура по вадите в лехите със зеленчуци. Може да се отглежда и като втора култура в парници след краставици и тиквички. Използва се като подправка в различни ястия. Спомага за подобряване на апетита.
Специфичният аромат на чубрицата се дължи на съдържащото се в листата и в другите и органи 0,097 процента етерично масло. Главната съставна част на чубричното масло е карвакролът (36-42 на сто). Чубрицата е едногодишно растение. Стъблото е силно разклонено, поради което растението има туфест вид. На височина достига до 35-40 см. Долните части на стъблото и разклоненията са силно вдървесинени. Листата са приседнали, тесни и дребни, ланцетни. Цветовете са разположени по 3 до 5 върху последните разклонения в пазвите на листата. Те са дребни, светловиолетови или бели с червени точици.
Семената са дребни, закръглени, сивокафяви до тъмнокафяви. Абсолютното им тегло е 0,6-0,8 г (1000 бр.). Кълняемостта им се запазва до 2 години. Чубрицата е невзискателно към външните условия растение. Тя се развива много добре върху различни почви. Според някои градинари върху по-плътните почви разклоненията са по-къси, благодарение на което туфите са по-плътни и по-добре оформени. Върху много богати почви при едностранчиво азотно торене и при недостиг на светлина разклоненията силно етиолират, туфите стават много рехави и качеството на чубрицата се понижава.
Чубрицата обича слънчеви места и не бива да се отглежда с растения, които я засенчват. Към влажността на почвата е средно взискателна. Отглеждането на чубрицата става чрез предварително производство на разсад.
Сеитбата на семената може да се направи от средата на април до средата на юни. За да се отгледа разсад за 1 дка, се засяват 25 г семена - по 2 г/м2. Те се покриват с тънък пласт торопочвена смес, която се уплътнява. До поникване лехите се покриват с рогозки за запазване на влагата. Разсадът е готов за засаждане на постоянно място около 1 месец след сеитбата.
Засаждането може да се извърши от началото на май докъм 15 юли. Най-добра чубрица се получава от най-рано засадените растения. Колкото по-късно се засадят растенията, толкова по-малко е теглото им към момента на прибиране. Затова най-подходящо е отглеждането на чубрицата през първата част на вегетационния период. Това се налага и от обстоятелството, че през този период тя по-лесно се изсушава.
Чубрицата се засажда на разстояние 25-30 см растение от растение. За производство на голямо количество за пазара най-подходяща е лехо-браздовата повърхност с ниска леха по схема 60+30+30+30/30 см. При напояване чрез дъждуване може да се отглежда върху равна повърхност. Грижите през вегетационния период се състоят в окопаване - 2 пъти, и редовни поливки. Поради специфичния мирис от етеричното масло чубрицата почти не се напада от болести и неприятели и не се налага третиране срещу тях.
Чубрицата се прибира по време на цъфтеж, защото тогава растенията са най-ароматични, т.е. съдържат най-много етерично масло. Те се оскубват ръчно и се сушат провесени под навеси. От декар се получават около 7000-8000 растения. В националната българска кухня чубрицата е най-използваната подправка. Тя е традиционна добавка към всички ястия от трудно смилаеми бобови култури, а също така към различните меса и риба. Използва се и като основна съставка на българската шарена сол и в колбасарството.
