Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикуваха доклад за пазарните тенеденции в селското стопанство през следващото деситилетие. В доклада се казва, че световното производство на селскостопански и рибни стоки ще се увеличи с около 14% до 2034 г., главно благодарение на повишаването на производителността в страните със среден доход. Но този растеж води до увеличаване на стадата животни и обработваемите площи. Докато производството на месо, млечни продукти и яйца се очаква да се увеличи със 17%, общите глобални запаси от говеда, овце, свине и птици ще се увеличат със 7%. Тези развития ще доведат до 6% увеличение на преките емисии на парникови газове от селското стопанство през следващото десетилетие, което отразява намаляващата въглеродна интензивност на глобалните преки емисии, свързани с производството в стопанствата.
Очаква се прогнозираните подобрения в производителността да окажат натиск за намаляване на реалните цени на селскостопанските стоки. Това може да създаде значителни предизвикателства за дребните земеделски производители, които са уязвими към пазарната нестабилност и имат ограничен капацитет за внедряване на иновативни технологии, необходими за повишаване на производителността. В допълнение към подкрепата на усилията за подобряване на растежа на производителността, правителствата трябва също така да гарантират, че земеделските производители имат по-добър достъп до пазари и местно адаптирани програми за подкрепа.
Според перспективите са необходими засилени усилия за подобряване на селскостопанската производителност, за да се справят с двойните предизвикателства за намаляване на недохранването и емисиите на парникови газове от селското стопанство. Анализ на сценарии показва, че глобалното недохранване може да бъде премахнато и преките емисии на парникови газове от селското стопанство да бъдат намалени със 7% от сегашните нива, ако се направят комбинирани инвестиции в технологии за намаляване на емисиите и в увеличено производство на храни чрез 15% подобрение на производителността. За постигането на тези цели ще е необходимо широко разпространение на наличните в момента технологии за намаляване на емисиите, включително прецизно земеделие, подобрения във фуражите за добитъка, подобрено управление на хранителните вещества и водите, както и мащабируеми нискобюджетни практики като сеитбообращение и междукултурно засаждане.
В условията на потенциални прекъсвания на веригата за доставки, многостранното сътрудничество и основаната на правила система за търговия със селскостопански продукти също са от ключово значение, тъй като в Перспективите се прогнозира, че 22% от всички калории ще преминават международните граници преди крайната консумация. Улесняването на потоците от търговия със селскостопански продукти ще бъде от полза за балансирането на дефицита и излишъците на храни, стабилизирането на цените и повишаването на продоволствената сигурност и устойчивост.
Основни констатации на доклада
- Прогнозира се, че световното производство на зърнени култури ще нараства със среден годишен темп от 1,1%, водено до голяма степен от годишно увеличение на добивите с 0,9%. Прогнозира се, че реколтираната площ ще се увеличава само с 0,14% годишно, което е по-малко от половината на темпа от 0,33% от предходното десетилетие.
- До 2034 г. 40% от всички зърнени култури ще се консумират директно от хората, докато 33% ще се използват за храна на животни. Производството на биогорива и други промишлени приложения се очаква да представляват останалата част.
- Прогнозира се, че глобалното търсене на биогорива ще нараства със среден годишен темп от 0,9%, водено главно от увеличението в Бразилия, Индия и Индонезия.
- Субсахарска Африка илюстрира значителните възможности за сериозен набор от инициативи за подобряване на производителността: стадото говеда за месо в региона е три пъти по-голямо, отколкото в Северна Америка, и се очаква да нарасне с 15%, докато производството на животно е само с около една десета по-високо.
- Прогнозира се, че Индия и страните от Югоизточна Азия ще представляват 39% от растежа на световното потребление до 2034 г., в сравнение с 32% през последното десетилетие, докато делът на Китай се прогнозира на 13%, в сравнение с 32% през последното десетилетие.
- В страните с високи доходи се очаква потреблението на мазнини и подсладители на глава от населението да намалее поради променящи се предпочитания, промени в политиките и възникващи здравни проблеми.
