Чубрицата е едногодишно растение от сем. Устоцветни. Произхожда от Южна Европа. Отглежда се в много страни. У нас се култивира из цялата страна т. нар. местна чубрица заради силно ароматичните й листа и цвят. Развива не много високи (20-40 см), туфести, прибрани растения, на които долната част на стъблото е вдървесиняла. Листата са ланцетни и заострени. Цветовете са бели или лилави. Семената са много дребни и запазват кълняемостта си за 2 години.
Съдържащото се в растенията етерично масло (главно карвакрол) им придава специфичен приятен аромат и леко парливо-тръпчив вкус. Химическият състав на чубрицата включва още захари, мазнини, дъбилни вещества, флавоноиди, витамин С и други. Чубрицата е национална подправка. Не можем да си представим прочутата нашенска шарена сол без градинската чубрица. Използва се като подправка в различни трудносмилаеми храни - леща, боб, грах, зелен фасул и други. Придава пикантен аромат в ястия от агнешко и овнешко месо. Поставя се във водата, в която се варят мекотели или риба. Използва се за ароматизиране в колбасарството.
Притежава спазмолитично, хипотензивно, антисептично, потогонно и слабо диуретично (отделящо повече урина) средство. Използва се при високо артериално налягане, сърцебиене, главоболие, виене на свят, при хрема и кашлица. В народната медицина се употребява при катари на лигавицата на стомаха и червата, при повръщане, летни диарии, глисти и други.
Чубрицата не е много взискателна към външните условия. Вирее на всякакви почви. За отглеждането й трябва да се избират слънчеви места. Отглежда се чрез разсад. Сее се етапно от април до средата на юни, на открити лехи с по 1-1,5 г семена за 1 кв. м. Семената се покриват с тънък слой почва или пресят оборски тор. Разсадът се полива и плеви. Разсажда се, след като е минала опасността от слани (от май до средата на юли) на разстояния 30х20-25 см, на фитарии или на кавали, но също и по вадите като уплътнителна култура.
Най-добра чубрица обаче се получава от най-рано засадените растения, защото колкото по-късно се засадят, толкова по-малко е теглото им към момента на прибирането. Грижите през вегетацията се състоят в 1-2 окопавания и поливане. Прибирането на реколтата става по време на цъфтежа, защото тогава растенията са най-ароматни. Те се изскубват или изрязват до основата на стъблото и се сушат на сянка. От 100 кв. м се получават средно около 700-800 растения.
