Прави ли ви впечатление как от една година бизнесмени-ветерани в земеделието и хранителната индустрия изразяват остри критики срещу начина на управление на селското стопанство и свързаната с нея хранителна индустрия, довели до пълна неефективност на европейското подпомагане, в резултат на което страната ни не създаде икономически ефективна среда за средния и малък бизнес и буквално смаза възможността за конкурентоспособност на родното производство.
В поредица от интервюта фермери и преработватели нееднократно посочваха „кривиците на властта” – било по отношение на диспропорциите в подпомагането, било с непресъхващите схеми за източване на евросредства или с нескончаемия дъмпинг на вносни плодове, зеленчуци и други суровини за хранителната индустрия, които буквално опразниха българските магазини от родно производство.
В цялото това недоволство на реалния бизнес няма и капка политичеса демагогия, както някои се опитват да го представят, защото и фермерите, и преработвателите в продължение на 30 години нееднократно са получавали всякакви чиновнически удари и въпреки това са запазили бизнеса си напук на нелогичните административни политики и натиска на външната конкуренция. И когато в продължение на 30 години си натрупал достатъчно опит от поражения и битки, бизнесът има право да изкрещи „Стига толкова! Време е да чуете думата на производителите!”.
Може би затова и при последните си срещи с администрацията повечето браншови съюзи настояват за обединение, което да се случи реално. Очевидно е назряло времето да се чуе думата на масовия бизнес (не на определена клика в сянка), когато се подготвят политиките в земеделието през следващия програмен период. Защото България остана единствената държава в Европейския съюз, която членува в Общността вече 14-та година, но фермерите й не се представляват от единна земеделска камара и не членуват в Европейската организация на фермерските асоциации "Копа Коджека". А точно тази организация разполага с мощни лобисти в защита на интересите на земеделците в ЕС.
Разочарованията на Краси Кумчев
Ще попитате защо отново повдигаме темата с браншовото обединение, след като 2000-та година досега нито едно правителство не намери желание да създаде Закон за браншовите организации и по всичко изглежда, че ще остане така . Отговорът е елементарен - защото новият програмен период до 2027 година е коренно различен от досега прилаганите и защото бизнесът в страната не трябва да бъде манипулиран, както се случваше досега.
В тази връзка ще цитирам изказването на собственика на месопреработвателното предприятие „Тандем” Кирил Вътев на последния форум, организиран по повод бъдещото европейско законодателство в областта на храните и Стратегията „От фермата до трапезата”, проведено вчера с участието на преработватели и земеделци от цялата страна. Очертавайки огромните трудности пред бизнеса сега, предприемачът, който дълги години председателстваше Асоциацията на месопреработвателите, припомни силата на обединението, което е крепяло родното земеделие в началото на миналия век. „До 1944 година производството на храни е ръководено от големите земеделски кооперативи, които по същество са създавали политиките, превръщайки България в износител номер едно на плодове, зеленчуци, мляко и месо за Европа”, припомни мениджърът.
Именно затова днес фермерите и преработвателите, които истински радеят за възстановяването на родното производство, настояват политиките за следващия период да бъдат създадени от реалния бизнес. Ще припомним, че досега браншовиците бяха само параван за формално провеждани дискусии с администрацията, чието мнение беше пренебрегвано и не фигурираше в нормативните документи, създавани в крайна сметка от властта.
Мнението за политиките и на един от ветераните-зърнопроизводители
Коментирайки изискванията на европейската стратегия „От фермата до трапезата”, Кирил Вътев посочи, че някои от заложените правила в този документ са направо непостижими за бизнеса, особено в условията на българския пазар. „Нека някой ми посочи как в бъдеще от нас се иска едновременно да повишаваме качеството на храните, да удължаваме срока им на годност и да намаляваме цените”, риторично попита той.
Още по сложно за родните фермери и преработватели е да изпълняват бъдещите нормативи в условията на родния пазар, „който е силно доминиран от търговските вериги”, посочи Вътев. И припомни, че натискът върху родните животновъди с цените на млякото, и на производителите на плодове и зеленчуци – с нерегламентирания дъмпингов внос, е причината за свиващото се родно производство.
Потърпевшите от нелегалния внос
„Личното ми мнение е, че у нас умишлено се поддържа контрабандата на плодове, зеленчуци и мляко и тя остава в колосални размери, което неколкократно беше изтъквано от колеги от бранша”, посочи още бизнесменът. Въпреки че неговият бизнес не е свързан с вноса на тези суровини, лично неговата фирма преди четири години също е станала жертва на неуспешен опит за точене на данък.
В продължение на една година Националната агенция по приходите е поставила фирма „Тандем”, както и редица други производители, под наблюдение при вноса на месото, като поводът е свръзан с намерението на държавата да разруши нелегалните канали за точене на ДДС. Освен всички останали стоки и месото се смята за рискова стока от гледна точка на фиска. „Мобилни екипи на НАП в провължение на цяла година проверяваха моите камиони, доставящи свинско и телешко месо от ЕС и трети страни, но нито веднъж не откриха отклонение от доставките, посочени в придружаващите документи”, посочи Вътев.Затова той бил приятно изненадан, когато след една година от НАП официално му съобщили, че заради своята изрядност фирмата му излиза от програмата за надзор.
Скоро обаче установява, че подкрепата за честния бизнес е само "про форма", защото веднага след като бил изключен от този надзор, от Агенция „Митници” му съобщили, че на следващия ден 12 камиона са минали границата с декларирано вносно месо на фирма „Тандем”. „Бях изумен, при положение че седмично моята фирма внася само по един камион месо и че само ден извън надзора някой е фактурирал нелегален внос на името на моята фирма”, коментира Вътев. Как при това положение да не заключиш, че бизнесът у нас има брутален проблем.
Веднага след този случай мениджърът повторно се е върнал в НАП с искане програмата за надзор над фирмата му да продължи, защото очевидно е, че бизнесът у нас трябва да се пази сам.
Със сигурност и други фирми от хранителната индустрия могат да се „похвалят” с печалния опит на месопреработвателя. Именно затова и на вчерашната среща за бъдещите политики в ОСП и стратегията за храните бизнесът печално обобщи, че в рамките на ЕС страната ни е „изоставащ играч”. Въпросът е дали участниците в бизнеса ще имат силата да излязат от сегашния омагьосан кръг на политически пазарлъци по отношение на политиките в агросектора, защото стъпката от изоставащ до загиващ бизнес е малка. И е хубаво тя да бъде прескочена.
Екатерина Стоилова
