Точно преди година създателят на сорта домати „Розова мечта” Венцислав Петков от Мало Конаре реши да сложи капак на бизнеса си в България, възмутен от крайно неадекватното поведение на администрацията към производителите на плодове и зеленчуци, чиито проекти за създаване на групи и организации в Пловдивско и Пазарджишко бяха отхвърлени от фонд „Земеделие” - формално позовавайки се на нормативните изисквания.
Идентифицираните потребности показват колко зле се управлява селското стопанство
За всички беше пределно ясно, че по времето на предишния земеделски министър критериите за оценка на проектите бяха нагласени по начин, за да спечелят НЕ реално действащите стари групи и организации от региона, към които принадлежеше и ръководеното от Венци Петков Националното обединение на младите фермери в България.
Всичко това доведе до провал в цялостната стратегия на градинарите. И което е още по-лошо - изпариха се надеждите на цели 30 млади земеделци от областта да развиват масово производство на изключително вкусния сорт домати „Розова мечта”, който според тях би върнал славата на страната в производството на този зеленчук. Ще припомним, че пет години преди това Венци представяше България с продукцията си по всичките изложения в ЕС. Неговата идея и на всички млади хора от организацията му беше, че по този начи ще бъдат отворени вратите за експорта.
След провала на начинанието и най-големият оптимист Венци Петков се убеди, че добрите бизнес идеи у нас се крадат или закопават – така, както го направиха чиновници от фонд „Земеделие”. Точно затова и в края на миналото лято градинарят от Мало Конаре, заедно със семейството си реши да сложи край на обичания от него бизнес в България и подобно на милиони български земеделци реши да емигрира със семейството си в Западна Европа.
Но, както се казва в поговорката, „човек предполага, но бог разполага”. Така и при Венци съдбата реши той да остане в родината си, защото заради здравословен проблем много скоро след заминаването си той по спешност се връща в България. Всичко завършва добре и днес, както самият той посочва - „благодарение на лекарите от една от пловдивските болница живея втори живот”.
Дали съдбовният здравословен проблем или натрупаните разочарования от 10-годишния му опит като земеделски производител повлияват на философския му поглед върху живота, но през 2020 година Венци коренно променя отношението си към бизнеса. Както и преди, той работи с любов земята и продължава да отглежда патентования от него уникален сорт розов домат. Но този път е като емигрант в собствената си страна и къса всякакви отношения с фонд „Земеделие”. От тази година Петков се отказва да получава субсидии не само по селската програма, но и по всички схеми от директните плащания.
„Приключих с фонда и съм много доволен, защото не завися от каквато и да е помощ – нито по обвързаната подкрепа, нито заради корона вируса”, посочва фермерът.
Властта "осъди" Венци Петков на емиграция
Със сигурност много фермери ще му завидят на свободата да работи по неговите правила, които изключват огромните опашки при заявяването на субисдиите за директни плащания и сменящата се всяка година бумащина, с която е придружено кандидатстването на европари. Да не говорим за административните изненади от сорта на грешки в регистрите, припокривания на парцели или санкции, за които в повечето случаи фермерите не са виновни.
Най-доброто решение, според Петков, е семейният бизнес да обработва толкова земя, колкото им позволява, при възможно най-малки разходи – без голямо натоварване и наемане на извънредна работна ръка. „Решихме да гледаме домати върху по-малка площ, като останалата оранжерия я отдадох под наем. Наемахме работници на граждански договор само при саденето и отчасти при брането, докато за останалите дейности се грижехме само аз, съпругата ми и дъщеря ми, която тази година много ни помогна”, с радост потбелязва градинарят.
Но най-голямо удовлетворение той е получил от контактите си с търговците, които тази година са поели реализацията на продукцията му. И благодарение на които цяло лято той е намирал постоянен пазар за качествения си домат в пет магазина в Пловдив, стопанисвани от малки и средни фирми като неговата.
„През пролетта на тази година получихме предложение от няколко големи вериги да продаваме в техните магазини, но след като пловдивските фирми се свързаха с нас, се убедихме, че техните условия са по-изгодни като разход на време и ангажименти от наша страна”, посочи Петков. Нежеланието му да работи по програми, подпомагани от държавата, също е наклонило везните към пловдивската търговска мрежа, през която той намира пряк контакт с потребителите.
„Всички харесват и търсят сладкия розов домат, затова тази година за пръв път решихме да осигурим пресни домати почти до декември”, обясни още фермерът.
Производството в оранжерията е разделено на две, така че едната продукция да узрява и да се продава от май до септември, а втората реколта - от края на август, почти до Коледа.
Не ни остава нищо друго, освен да пожелаем на Венци и семейството му да са здрави и да работят успешно, но по техните правила. Колкото до мечтите, те очевидно не стават за българските условия.
Въпреки че неотдавна е получил предложение от вносители от Чехия, които искат да сключат договор за продажби на българските домати „Розова мечта” на техните пазари. „Отказах, не за друго, а защото само като си представя нелепите административни процедури, през които ще се наложи да минаваме за подобен експорт, не си заслужава усилието, стреса и нервите, на които ще бъдем подложени.”, заключава Венци - този иначе борбен градинар от Мало Конаре, чиито мечти бяха сразени за години напред. Защото у нас администрацията продължава не уважава труда на фермера и след като той е произвел качествената стока, чиновниците задължително трябва да го засипят с куп други задачи, вместо да ги поемат самите те – както го върши администрацията в Европа.
Екатерина Стоилова
