За разлика от добруджанци, при които заради сушата 2020-а година се вписва като една от най-тежките през последното десетилетие, зърнопроизводителите от Южна България, в района на Пловдивско отчитат сравнително добра година. Може би защото земеделците от региона започнаха да привикват към този климатичен бич - засушаването, след като с всяка изминала година добивите започнаха да намаляват с по 15 процента заради намаляващата влажност на почвата. Но и защото немалка част от земеделците започнаха да прилагат алтернативни технологии, които да ги предпазват от природните аномалии.
Един от тези новатори е фермерът от град Съединение Ангел Вукодинов, който от две години прилага безорно земеделие (така наречената no till-технология) в полетата си и днес половината от земята му се обработва по този способ. Пред Синор.бг зърнопроизводителят разказа как са се развили посевите му това лято съобразно грижите, положени с безорното земеделие.
Г-н Вукодинов, как оценявате 2020 година преди края на стопанската година?
За разлика от колегите ни в Добруджа фермерите от Пловдивско бяхме пощадени от сухата зима, но пък пострадахме от по-късното засушаване през май и юни, което ще даде отражение върху пролетните култури. Добрата новина е, че добивите от пшеница при повечето стопани бяха добри, като на места зърното е и с много добри качества. Средният добив масово в региона е около 500 кг от дка, като има и постижения между 600 и 700 кг от дка, което на фона на цялата Южна България е много добър резултат.
Въпреки че жътвата на слънчоглед при нас все още не е започнала масово, първите впечатления са за средни резултати, което е напълно нормално след стреса, претърпян от културите през пролетта. Лично аз трудно мога да се сравнявам с колегите, защото половината от посевите ми вече се отглеждат по технологията no tll, без разораване на земята, а при нея желаните резултати могат да се достигнат едва на петата година.
След като сте още в началото, какви добиви от слънчоглед ще очаквате това лято?
Преди да започнем с новата технология, ми беше необходимо доста време да се образовам, тъй като при безорното земеделие има редица тънкости, които трябва да се овладеят. Литуратура в това отношение има много, като е важно всеки стопанин да прилага технологиите съобразно терена и почвите, с които разполага.
Миналата година засяхме площите с подходящите покривни култури, които очевидно оказаха невероятен резултат, защото нямаше активно изпаряване и влагата се запази. Затова и тази година слънчогледовите ни полета се държат много добре, като на места се конкурират с тези на колегите ни, отглеждащи маслодайното семе по конвенционален път.
Да, но критиците на безорното земеделие казват, че no tll изисква повече пестициди за унищожаване на плевелите, а те тровят природата. Как се справяте с този проблем?
За мен това е пълен мит, който се е наложил вероятно от хора, които не познават добре технологиите. Ако изберете правилен микс от покривни култури, те могат изцяло да задушат плевелите през следващата година. Затова и полетата, които ще засадите след тези покривни култури, със сигурност ще са чисти или ще се наложи еднократна употребата на хербициди. Неслучайно според евронормативите този тип земеделие се нарича консервационно.
Фактът, че тази година добивите от засадените безорно култури дават по-добри добиви от тези в конвенционалното земеделие, за мен е показателно, че вървя в правилната посока. А и в Южна България засушаването все повече ще принуждава хората да търсят природосъобразни технологии. Освен това с безорното земеделие ще пестят разходи за горива и се намаляват вредните емисии при обработката
Личната ми философия е, че в земеделието природните дадености не трябва да се експлоатират безогледно и е време да се грижим за земята така, както тя се грижи за нас.
Следователно вие се ориентирате към „зелените практики” доста преди Европейската комисия да ги предложи в нормативите за следващия програмен период?
Радостното е, че не само аз практикувам подобно земеделие. Редица колеги също използваха времето досега, за да се ориентират към новите практики.
Лично аз съм убеден, че бъдещето е в щадящото земеделие. Въпросът е дали всички ние бихме се отказали за няколко години от високи печалби, за да инвестираме в тези технологии. И по какъв начин това би се насърчавало чрез европейските фондове.
От начина, по който започна обсъждането на Националния стратегически план за развитието на земеделието до 2027 година обаче, съм леко обезсърчен, защото не виждам политики и стратегии, които да направят родното земеделие печелившо за повече хора. Самият начин, по който беше сформирана тематичната работна група ТРГ по обсъждането на тази стратегия, отново показва как се действа избиратено – може би защото България е страна на зависимости и това проличава на различни нива. Това е лично мое мнение и по никакъв начин не го обвързвам с браншовата ни асоциация. Лично аз смятам, че през следващия програмен период преходната национална помощ и обвързаната подкрепа не би трябвало да съществува по начина, на който бяхме свидетели досега – първо, защото допуска схеми за източване на помощ и второ – защото не стимулира производството на българска продукция за пазара.
Не одобряввам и последното решение на правителството да опрости кредитите на животновъдите от 2007 до 2011 година, защото смятам, че всеки бизнесмен трябва да бъде финансово отговорен и когато тегли заеми, да намери начин да ги възстанови. А не всички ние като данъкоплатци да покриваме техните дългове.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
