От присъединяването на България в Европейския съюз досега страната ни показа силна дисциплинираност при изпълнение на европейското законодателство в областта на земеделието и храните, но това не помогна за развитието на конкурентен бизнес. „Ние сме изоставащ играч в рамките на Европейския съюз, затова е назряло времето всички браншови организации в сектора на храните да заявим мястото си заедно, в постоянен диалог с тези, които подготвят бъдещите политики”. Така изпълнителният директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България инж. Жана Величкова обобщи нагласите на бизнеса от хранителната индустрия по повод прилагането на бъдещата европейска Стратегия „От фермата до трапезата” и нейното адаптиране към регламентите на Общата селскостопанска политика. Според бизнеса при подготовката на Националния стратегически план за развитието на земеделието в България до 2027 година трябва да се приложи „колективен подход, който да бъде съгласуван с изпълнителите на бъдещите политики”.
Изводът беше изведен по време на днешната кръгла маса на тема „Стъпка по стъпка по пътя „От фермата до трапезата”, на която бяха обсъдени възможностите, които произтичат от предложената от Европейската комисия стратегия Farm to Fork Strategy. Организатори на форума бяха Институтът за агростратегии и иновации - EIT Food Hub Bulgaria и Съюзът по хранителна промишленост, с подкрепата на Европейския институт за иновации и технологии в храните /EIT Food/.
Преобладаващата част от изискванията, които са представени в европейската стратегия, се отнасят до фермерите, които произвеждат суровините. Става въпрос не само до изискването за 30-процентно намаление на употребата на торове, но и за 50-процентното намаление в използването на препаратите за растителна защита. Що се отнася до преработвателната индустрия, тези изисквания рефлектират непряко върху компаниите, които пряко зависят от произвежданите суровини. Затова е съществено значение новият стратегически план да се подготвя, отчитайки становищата на всички участници по веригата от фермата до трапезата, поясни и Яна Иванова, изпълнителен директор на сдружение „Храни и напитки България”. Според бизнеса трябва да има диалог, за да се постигне баланс, в резултат на което да се разработят разумни, практични и осъществими мерки.
Представената от Европейската комисия стратегия „От фермата до трапезата” е доста сложна за изпълнение, затова и хората от хранителната индустрия очакват подробни разяснения от Европейската комисия. Препоръките ще бъдат представени на държавите-членки до края на 2020 година, посочи председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. И припомни, че държавите членки все още не са приключили с окончателните преговори по Общата селскостопанска политика, тъй като така нареченият „триалог” между Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на министрите на ЕС тепърва ще започне.
Новото за следващия програмен период е, че освен досегашните два инструмента за подкрепа – чрез първия и втория стълб на ОСП, съществува и регламентът за Националните стратегически планове, по който ще се дискутира през ноември. Засега не е ясно дали той ще даде обща рамка, валидна за всички държави, или всяка държава-членка сама ще определя как да адаптира екологичните изисквания, така нареченото позеленяване, в стратегическия си план.
Проблемът идва от там, че новите зелени мерки ще бъдат задължителни за държавите-членки, но няма да са задължителни за самите фермери. Освен това все още не се знае откъде ще дойде финансирането за преработвателната индустрия. По линия на ОСП има само едно направление в подкрепа на преработвателния сектор и това ще бъде отразено в стратегическия план, но няма яснота за бюджета, свързан с изпълнение на стратегията „От фермата до трапезата”.
Бизнесът има потребност от обективна информация по темата. Очакванията са със създаването на Националния съвет по храните, чието първо заседание се проведе миналата седмица, браншовите организации да получат отговори на всички поставени от тях въпроси.
Екатерина Стоилова
