Икономистът Кирил Боянов неведнъж е акцентирал върху крайната необходимост в България да се въведе поземлен данък, каквато е практиката в останалите европейски държави. Публикуваме със съкращения един от последните анализи на експерта, с който призовава работещите в селското стопанство към дискусия по темата – ползването на земеделските земи и рентните отношения.
„Когато говорим за собствеността върху земеделските земи до 1989 г., ще припомня една от тезите на професор Збигнев Бжежински, който посочва, че „когато в едно общество индивидът няма собственост, той няма мотивация да я съхранява и опазва – като например социалистическата собственост, която като строй без лична собственост, рухна“!
Дойде демокрацията, но ние не бяхме подготвени за тази революция и все още старото поколение си задаваме въпроса „това ли е демокрацията с много проблеми в земеделието, с неконтролирана пазарна икономика и непреструктурирани поземлени отношения; непреструктурирани земеделски производствени стопанства; нарушено съотношение в развитието между отделните отрасли и подотрасли на земеделието; отчайваща липса на работна ръка и ниска професионална подготовка на част от земеделските стопани /предимно малките/; липса на ангажимент на общините към земеделието; бавно навлизане на световният опит в земеделието; фрапираща демографска криза и продължаващата миграция на младите хора, липса на интерес към земеделието, висока бедност в селата, липса на поминък и страхотно обезлюдяване, висока смъртност и др“.
Целта на настоящата статия е да предизвикаме дискусия сред земеделската общност на основните проблеми на земеделското производство и селските райони, като се опитаме да посочим начините и пътят за тяхно решаване в условията на Общата селскостопанска политика!
Анализ на състоянието и причини за нарушеното равновесие
Състоянието, в което се намира днес земеделското производство въпреки засилващия се подем през последните 30 години, продължава да е незадоволително с много нерешени проблеми.
Производството ни е с ниска конкурентноспособност поради небалансираното му развитие, при което вносът доминира над износа – особено на плодове, зеленчуци и животински продукти, докато в по-далечното ни минало 1900-1912 г. и 1944-1989 г. съотношението е било обратното. Днес произвеждаме 10-15 млн. тона зърно, в т.ч. 4-5 млн. тона пшеница и голяма част от пшеницата я изнасяме като непреработена продукция без добавена стойност. Прав е проф. Васил Мишев, който навремето казваше, че „страна, която изнася непреработена продукция, изнася национален доход!“.
Продължаваме да сме на дъното по средната продуктивност и ефективност на производството, особено в преживното животновъдство, където вместо истинска имаме имитираща селекция. Бившите соцстрани са далеч пред нас по продуктивност и чрез намален брой животни постигат по-голяма средна продуктивност благодарение на добрата организация селективна дейност и висока култура на земеделските стопани, докато у нас продължаваме да мислим, че само създаването на много асоциации ще ни изкара от кризата.
Затруднени сме в достъпа до пазарите поради недоразвито коопериране, а се опитваме с административни мерки да вкарваме българската храна в търговските вериги. У нас производителността на труда и БВП на глава от населението са в пъти по-ниски и заемат 33% от средното на ЕС. Броят на животинските единици на хиляда декара у нас е 22, докато в Австрия, Полша, Унгария броят им е съответно 89, 64 и 49. В животновъдството е налице ниска, средна производителност, високи производствени разходи и висока себестойност.
Освен небалансирано развитие в нашето земеделие се отглеждат ограничен брой култури само за експорт, без азотофиксиращи култури –фасул, соя, грах, люцерна, които са много важни култури за научнообосновано сеитбообръщение, а чрез тях се постига увеличено природно почвено плодородие на земята и се прави икономия на изкуствени торове.
Причини за нарушеното равновесие
След 1989 г. водената повече партийна вместо държавна политика в земеделието от различните управляващи, без оглед на цвят, особено в първите години след възстановяването на собствеността на земята. Възстановихме земята, но какво земеделие трябва да правим – западно, чрез семейни ферми с наета земя или земеделски кооперации? Оставихме на собственика какъв път да избере, а той нямаше пари, нямаше техника, нямаше необходимите знания. Едни по-находчиви индивиди изкупиха дяловете на правоимащите на безценица, а други ги ограбиха без заплащане на дяловете. Към земеделие се насочиха и хора с криминално придобит капитал и изкупиха на безценица земята на бедните селяни и вече бяха готови да ползват облагите на ОСП. Същите изпратиха в Народно събрание свои колеги за депутати, за да лобират как да се разпределят европейските средства. Липсата на държава не само при трансформирането на европейските средства, но и за контролирането равновесието между търсенето и предлагането в условията на свръхпроизводството на европейският пазар, без регулация чрез създаване на модел на „социално пазарна стопанство” беше негативна тенденция на управление:
* Липсата на Закон за браншовите организации, с които да преустановят дейността си многобройните асоциации повечето, от които се управляват от непрофесионалисти:
* Липса на интеграционна политика за създаване на вертикални сдружения, без които е невъзможно навлизането на чужди инвестиции.
* Липса на истинска земеделска политика с участието на общините за водене на стопанска икономическа и социална политика:
* Незавършено райониране на културите съобразно природноклиматичните и почвените изисквания, преобладаваща управленска и професионална недостатъчност на различните управленски нива:
* Недостатъчна професионална подготовка на земеделските стопани, особено на малките и средни стопанства, много посредници в пазара на земеделски продукти.
Рента и поземлен данък
При сключването на договорите за аренда или наем трябва задължително да се посочва размерът на рентата или наема. Но често явление с оглед на плащане на по-ниска нотариална такса се записва по-ниска, а в края на годината стопанският субект изплаща по-висока рента. При сегашната нормативна уредба се дава възможност чрез заделяне като маса от печалбата за рента да се намали размерът на корпоративния данък. В някои арендни договори се договаря размерът на рентата да е 30-35% от стойността на средния добив или се ползва натурална рента, което поражда съмнение в собствениците на земя. Не е ли време да се намеси държавата, както е в много европейски страни? Там рентите са диференцирани и се обвързват с добивите.
Поземлен данък
Земята като основно средство в земеделието от една страна е националната сигурност на държавата, а от друга е продоволственият комплекс за изхранването гражданите на тази страна. Имаме богата мозайка от типове почви и у нас – 3% от най-плодородните почви в света са тук. Климатичните условия през някои години са с неравномерни валежи и вече показват, че без напояване няма бъдеще за земеделието. Имаме реки и язовири, които са също воден потенциал. При прехода унищожихме напоителните системи и днес от 12 млн.дка поливни площи имаме около 1,6 млн.дка. Похвално е, че сегашното министерство на земеделието прави опити да осигури средства за реконструкция на съществуващите напоителни системи. Време е микроязовирите, строени върху земя на ТКЗС, да се прехвърлят от общините на ДП „Напоителни системи” и да се осигурят средства за изграждане на държавна напоителна система с водите на рекита Дунав, Марица и др. Да се поучим от опита на Гърция, Турция и Румъния – как там се решава напояването в земеделието. Явно държавата не е в състояние да осигури финансов ресурс и би следвало чрез Стратегическият план за развитие да се планират и средства от ЕС.
Източник на собствени средства могат да се наберат чрез въвеждането на поземлен данък на земята, какъвто имат много европейски страни. В първоначалния вариант на ЗСПЗЗ беше записана, че до три години от възстановяването на собствеността няма да има данък. Изминаха 30 години и всяко правителство се страхува да въведе този поземлен данък. Вече са изградени стопанските субекти, земята е персонифицирана по собственици, развихря се рентиерството. Богати люде политици, депутати, нотариуси, адвокати изкупиха земята на хората, които предпочетоха емигрантството. Рентиерството със земя е пословично, на за жалост все още се сравнява с хотелите по морето. Не бива да се отъждествява рентиерството със земя с това на хотелите. Земята като атрактивна и бързо ликвидна стока служи за създаване на блага и въвеждането на поземлен данък. Тя ще бъде източник за осигуряване средства за изграждане не само на напоителни системи, но и сигурен източник за социалната политика на една държава. Проблемът е болезнен, но е крайно необходимо държавническо решение".
Кирил Боянов
