Начало » Новини » Коментари
02.04.2024 г.

Кирил Боянов: Всяко правителство се страхува да въведе поземлен данък – защо?

Експертно становище
Кирил Боянов: Всяко правителство се страхува да въведе поземлен данък – защо?

Снимка: sinor.bg

Икономистът Кирил Боянов неведнъж е акцентирал върху крайната необходимост в България да се въведе поземлен данък, каквато е практиката в останалите европейски държави. Публикуваме със съкращения един от последните анализи на експерта, с който призовава работещите в селското стопанство към дискусия по темата – ползването на земеделските земи и рентните отношения.

Когато говорим за собствеността върху земеделските земи до 1989 г., ще припомня една от тезите на професор Збигнев Бжежински, който посочва, че „когато в едно общество индивидът няма собственост, той няма мотивация да я съхранява и опазва – като например социалистическата собственост, която като строй без лична собственост, рухна“!

Дойде демокрацията, но ние не бяхме подготвени за тази революция и все още старото поколение си задаваме въпроса „това ли е демокрацията с много проблеми в земеделието, с неконтролирана пазарна икономика и непреструктурирани поземлени отношения; непреструктурирани земеделски производствени стопанства; нарушено съотношение в развитието между отделните отрасли и подотрасли на земеделието; отчайваща липса на работна ръка и ниска професионална подготовка на част от земеделските стопани /предимно малките/; липса на ангажимент на общините към земеделието; бавно навлизане на световният опит в земеделието; фрапираща демографска криза и продължаващата миграция на младите хора, липса на интерес към земеделието, висока бедност в селата, липса на поминък и страхотно обезлюдяване, висока смъртност и др“.

Целта на настоящата статия е да предизвикаме дискусия сред земеделската общност на основните проблеми на земеделското производство и селските райони, като се опитаме да посочим начините и пътят за тяхно решаване в условията на Общата селскостопанска политика!

Анализ на състоянието и причини за нарушеното равновесие

Състоянието, в което се намира днес земеделското производство въпреки засилващия се подем през последните 30 години, продължава да е незадоволително с много нерешени проблеми.

Производството ни е с ниска конкурентноспособност поради небалансираното му развитие, при което вносът доминира над износа – особено на плодове, зеленчуци и животински продукти, докато в по-далечното ни минало 1900-1912 г. и 1944-1989 г. съотношението е било обратното. Днес произвеждаме 10-15 млн. тона зърно, в т.ч. 4-5 млн. тона пшеница и голяма част от пшеницата я изнасяме като непреработена продукция без добавена стойност. Прав е проф. Васил Мишев, който навремето казваше, че „страна, която изнася непреработена продукция, изнася национален доход!“.

Продължаваме да сме на дъното по средната продуктивност и ефективност на производството, особено в преживното животновъдство, където вместо истинска имаме имитираща селекция. Бившите соцстрани са далеч пред нас по продуктивност и чрез намален брой животни постигат по-голяма средна продуктивност благодарение на добрата организация селективна дейност и висока култура на земеделските стопани, докато у нас продължаваме да мислим, че само създаването на много асоциации ще ни изкара от кризата.

Затруднени сме в достъпа до пазарите поради недоразвито коопериране, а се опитваме с административни мерки да вкарваме българската храна в търговските вериги. У нас производителността на труда и БВП на глава от населението са в пъти по-ниски и заемат 33% от средното на ЕС. Броят на животинските единици на хиляда декара у нас е 22, докато в Австрия, Полша, Унгария броят им е съответно 89, 64 и 49. В животновъдството е налице ниска, средна производителност, високи производствени разходи и висока себестойност.

Освен небалансирано развитие в нашето земеделие се отглеждат ограничен брой култури само за експорт, без азотофиксиращи култури –фасул, соя, грах, люцерна, които са много важни култури за научнообосновано сеитбообръщение, а чрез тях се постига увеличено природно почвено плодородие на земята и се прави икономия на изкуствени торове.

Причини за нарушеното равновесие

След 1989 г. водената повече партийна вместо държавна политика в земеделието от различните управляващи, без оглед на цвят, особено в първите години след възстановяването на собствеността на земята. Възстановихме земята, но какво земеделие трябва да правим – западно, чрез семейни ферми с наета земя или земеделски кооперации? Оставихме на собственика какъв път да избере, а той нямаше пари, нямаше техника, нямаше необходимите знания. Едни по-находчиви индивиди изкупиха дяловете на правоимащите на безценица, а други ги ограбиха без заплащане на дяловете. Към земеделие се насочиха и хора с криминално придобит капитал и изкупиха на безценица земята на бедните селяни и вече бяха готови да ползват облагите на ОСП. Същите изпратиха в Народно събрание свои колеги за депутати, за да лобират как да се разпределят европейските средства. Липсата на държава не само при трансформирането на европейските средства, но и за контролирането равновесието между търсенето и предлагането в условията на свръхпроизводството на европейският пазар, без регулация чрез създаване на модел на „социално пазарна стопанство” беше негативна тенденция на управление:

* Липсата на Закон за браншовите организации, с които да преустановят дейността си многобройните асоциации повечето, от които се управляват от непрофесионалисти:

* Липса на интеграционна политика за създаване на вертикални сдружения, без които е невъзможно навлизането на чужди инвестиции.

* Липса на истинска земеделска политика с участието на общините за водене на стопанска икономическа и социална политика:

* Незавършено райониране на културите съобразно природноклиматичните и почвените изисквания, преобладаваща управленска и професионална недостатъчност на различните управленски нива:

* Недостатъчна професионална подготовка на земеделските стопани, особено на малките и средни стопанства, много посредници в пазара на земеделски продукти.

Рента и поземлен данък

При сключването на договорите за аренда или наем трябва задължително да се посочва размерът на рентата или наема. Но често явление с оглед на плащане на по-ниска нотариална такса се записва по-ниска, а в края на годината стопанският субект изплаща по-висока рента. При сегашната нормативна уредба се дава възможност чрез заделяне като маса от печалбата за рента да се намали размерът на корпоративния данък. В някои арендни договори се договаря размерът на рентата да е 30-35% от стойността на средния добив или се ползва натурална рента, което поражда съмнение в собствениците на земя. Не е ли време да се намеси държавата, както е в много европейски страни? Там рентите са диференцирани и се обвързват с добивите.

Поземлен данък

Земята като основно средство в земеделието от една страна е националната сигурност на държавата, а от друга е продоволственият комплекс за изхранването гражданите на тази страна. Имаме богата мозайка от типове почви и у нас – 3% от най-плодородните почви в света са тук. Климатичните условия през някои години са с неравномерни валежи и вече показват, че без напояване няма бъдеще за земеделието. Имаме реки и язовири, които са също воден потенциал. При прехода унищожихме напоителните системи и днес от 12 млн.дка поливни площи имаме около 1,6 млн.дка. Похвално е, че сегашното министерство на земеделието прави опити да осигури средства за реконструкция на съществуващите напоителни системи. Време е микроязовирите, строени върху земя на ТКЗС, да се прехвърлят от общините на ДП „Напоителни системи” и да се осигурят средства за изграждане на държавна напоителна система с водите на рекита Дунав, Марица и др. Да се поучим от опита на Гърция, Турция и Румъния – как там се решава напояването в земеделието. Явно държавата не е в състояние да осигури финансов ресурс и би следвало чрез Стратегическият план за развитие да се планират и средства от ЕС.

Източник на собствени средства могат да се наберат чрез въвеждането на поземлен данък на земята, какъвто имат много европейски страни. В първоначалния вариант на ЗСПЗЗ беше записана, че до три години от възстановяването на собствеността няма да има данък. Изминаха 30 години и всяко правителство се страхува да въведе този поземлен данък. Вече са изградени стопанските субекти, земята е персонифицирана по собственици, развихря се рентиерството. Богати люде политици, депутати, нотариуси, адвокати изкупиха земята на хората, които предпочетоха емигрантството. Рентиерството със земя е пословично, на за жалост все още се сравнява с хотелите по морето. Не бива да се отъждествява рентиерството със земя с това на хотелите. Земята като атрактивна и бързо ликвидна стока служи за създаване на блага и въвеждането на поземлен данък. Тя ще бъде източник за осигуряване средства за изграждане не само на напоителни системи, но и сигурен източник за социалната политика на една държава. Проблемът е болезнен, но е крайно необходимо държавническо решение".

Кирил Боянов

Кирил Боянов: Всяко правителство се страхува да въведе поземлен данък – защо?
3725
 

Последни материали
Виж
Фермерските пазари стават традиционни с промени в нормативната уредба
Иска се 5% самоучастие
Банката за развитие отпуска изгоден лизинг за земеделска техника и производствено оборудване
Млади фермери от Добрич получават безвъзмездно по 48 895 лева
За аренда фермерите са похарчели 2,4 милиарда лева
Изчислиха предприемаческия доход на фермерите за 2023 година
Европейският съюз стартира конкурс за Най-добро биологично производство
Пълнени тиквички
Свързани материали
Виж
Рентата в Германия достигна 357 евро на хектар
Парламентарната комисия по земеделието прие на първо четене промените в Закона за кадастъра и имотния регистър
Четирима фермери от Палермо изгоряха с 470 000 евро за измама
Наддаването може да се случи изцяло дигитално
Срокът на търговете за плодородна земя изтича на 5 април
Народно събрание
Парламенът прие дълго обсъжданите промени в закона за земята
Позиция
Аграрната камара твърдо стои зад промените в закона за земята
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини