Подпомагане за управление и поддръжка на горите у нас ще има – въпрос на време е кога ще се случи. Докато подкрепа за ползвателите на гори се очаква в обозримо бъдеще, то към настоящия момент възможността за подпомагане за ползването на водите все още е идея, която се обсъжда на европейско ниво.
Подпомагане за поддръжка на горите ще има по двете интервенции „Горско екологични дейности в горите“ и „Подпомагане по Натура 2000 за гори“, които са разписани в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони 2023-2027 г. Все още обаче не е известно в какви срокове Министерство на земеделието планира да обяви условията за кандидатстване. Това става ясно от отговор на депутатски въпрос до министъра на земеделието и храните Кирил Вътев.
За ефективното стартиране на прилагането на двете мерки, е необходимо изработване и съгласуване на специализиран географски слой на горски територии в ИСАК, въз основа на който да се идентифицират потенциалните бенефициенти по различните дейности, описани в мерките. По груба оценка изготвянето на слоя не би струвало повече от 50 000 лв., които могат да бъдат осигурени чрез техническата помощ, предвидена в Стратегическия план за земеделието, посочва депутатът Васил Тодев и допълва, че разработването на специализиран географски слой на горските територии все още не е започнало. Това представлява пречка за ефективно стартиране на двете мерки и изпълнението на целите както на Стратегическия план за земеделието, така и на Националната рамка за приоритетни действия за Натура 2000 през програмния период 2021-2027 г.
Двете интервенции са базирани на ИСАК и при тях бенефициентите поемат доброволни ограничения или изпълняват наложени забрани при стопанисването на горите си, за което получават компенсаторни плащания на годишна основа.
След първото изменение на Стратегическия план МЗХ предприема действия за подготовката за прилагането на интервенциите за подкрепа на горските територии, като е в непрекъсната връзка с Изпълнителна агенция по горите с цел да се обезпечи прилагането на площните мерки за гори. В момента се изготвя техническо задание за изработка на Географска информационна система (ГИС) за горите, обяснява министър Вътев в отговор на депутатския въпрос.
Започнало е също така изготвянето на наредби за прилагането на двете интервенции, като тези подзаконови нормативни актове ще бъдат съобразени с приключването на ГИС и ще бъдат готови навреме с цел обезпечаване стартирането на приеми по тях, посочва още министър Вътев.
Система за мониторинг на горите в ЕС
Темата за наблюдението на горите на европейско ниво беше сред основните, които бяха обсъдени от министрите на земеделието в ЕС по време на последното заседание на Съвета по земеделие, което се проведе на 23 януари в Люксембург. Редица представители на страните-членки коментираха предложението на Европейската комисия за създаване на Регламент, във връзка с който се предвижда въвеждането на информационна система в ЕС за хармонизиране данните за горите в ЕС. Преобладаващата част от мненията на министрите бяха в подкрепа на идеята при условие, че това няма да доведе до прекомерна финансова и административна тежест за бенефициентите в държавите-членки.
Министър Кирил Вътев заяви: „България приветства идеята на ЕК да изгради всеобхватна информационна система за европейските гори, която да позволи на държавите-членки на ЕС, собствениците и управителите на гори да подобрят своята реакция по отношение нарастващия натиск върху горите и да повишат тяхната устойчивост. Искам да подчертая, че предложението за регламент следва да е съобразено с принципа на субсидираност по отношение на горите, включително във връзка с предложените интегрирани дългосрочни планове. Фокусът на събраната информация следва да бъде устойчивостта на горите и опазването на биоразнообразието, без да се навлиза в икономическите аспекти на управлението на горите, които са от компетенциите на горските власти и държавите-членки на ЕС. Същевременно бих искал да обърна внимание върху факта, че с извършваната в България горска инвентаризация не се събират данни за част от заложените в предложенията индикатори. В тази връзка считаме за неприемливо предложеното в проекта на регламент последващо допълване на технически данни и спецификации с делегирани актове на ЕК, което води до риск от прекомерна финансова и административна тежест за държавите-членки. Заедно с това изискваните данни следва да се прецизират така, че да се избегне дублиране със сходни данни, подавани към различните международни институции и процеси.“
