Вече втора седмица служебното правителство мълчи по повод оставката, която най-големите браншови организации в агросектора си позволиха да поискат от служебния премиер заради крайно непрофесионалното отношения и несправяне с проблемите в агросектора на един държавен чиновник в Министерството на земеделието и храните – зам. министър Таня Георгиева. Ако проследим поведението на фермерите от 1989 година досега, ще видим, че за първи път производителите така остро възнегодуват срещу диктата на бюрокрацията, след като държавните чиновници изфабрикуваха маса нормативни чудеса, особено след 2007 г., довели до кризи и в животновъдството, и в производството на плодове и зеленчуци. А сега са на път да погубят и зърнопроизводството.
И понеже самата Георгиева беше назначена като зам. министър по време на предишния земеделски министър Кирил Вътев, синор.бг се обърна към него за интервю, за да изясним какви са били мотивите за нейното назначение. Ще припомним, че в няколко негови интервюта, дадени за телевизионни медии, той обясни, че, когато е получил предложение да остане на поста като министър на земеделието и в служебния кабинет, се е съгласил, но при условие Георгиева да бъде сменена с друг експерт, защото земеделската общност настоява за това.
Г-н Вътев, една от основните причини фермерите
да искат оставката на зам. министър Георгиева беше неспособността й да защити онези 50 милиона лева, които браншът очакваше за проекти в напояването. Какво според Вас щеше да стане, ако тези средства бяха влезли в земеделието?
Страната ни се нуждае крещящо от напояване и ако тези пари бяха получени от сектора, редица стопанства щяха да изградят модерни съоръжения, така че да спасят реколтите си. Но в същото време хората негодуват и от факта, че немалка част от средствата се отклоняват към определени консултантски кръгове, които са близки до зам. министъра, което според мен беше основната причина за исканата оставка. Появиха се медийни внушения, че аз имам отношение към декларациите, обявени от земеделските производители по повод исканата оставка, а това категорично не е вярно. България е твърде малка държава и в земеделския сектор всички се познаваме. Не казвам нищо ново, което колегите да не знаят, проблемите са очевадни.
Проблемите ясно се откроиха и по време на моето управление, когато неведнъж съм правил забележки на зам. министъра – тези зависимости правеха впечатление на бранша, които пускаха сигнали до мен, затова когато ми предложиха да бъда министър и в служебното правителство, аз обясних, че ще приема, ако зам. министър Георгиева бъде сменена.
С какви мотиви направихте избора тя да поеме този тежък ресор с европодпомагането?
Неслучайно й предложих това място, защото мислех, че като представител на браншова организация тя ще се дистанцира от хората, който представлява, както го направих и аз (Кирил Вътев е дългогодишен председател, а в момента член на Асоциацията на месопреработвателите в България). Вместо това, по време на моето управление нейните хора ми искаха на два пъти оставката, без никакъв повод. Сега пък нея я защитават тези, които искаха моята оставка. Даже няма какво да се коментира. Аз настоявах проблемите да се решават в името на националния интерес и равнопосочно за всички – това ми беше позицията от първия до последния ден. Тя обаче не разбра, че е поканена от моя страна в името на националния интерес, но вместо това продължи да си обслужва средите, от които дойде. Никой в цялата земеделска общност не би одобрил подобно поведение и то от страна на държавен експерт, който в крайна сметка би трябвало да работи за общите интереси, защото бизнесът плаща заплатите на тези служители!
Г-н Вътев, браншът се интересува какво наследство оставихте на служебния кабинет, защото по време на мандата ви реално бяха решени само някои проблеми в поземлените отношения?
Фактът, че успяхме да прокараме измененията в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, го определям като успех, защото стана благодарение на силната подкрепа от страна на земеделските производители. С тези промени се даде предимство на животновъдите с пасищни животни за достъп до ливадите и пасищата в близост до стопанствата им, даде се предимство също на млади, нови и местни производители на плодове и зеленчуци, които кандидатстватза земи от държавния и от общинските поземлени фондове. Но ще припомня, че това законодателство реално нарушаваше интересите на много субсидиевъди, затова и преди да бъде прието, имаше огромна съпротива срещу приемането му от различни страни.
Колкото до въпроса с наследството, от анализа, който направихме върху сектора при нашето управление, установихме, че цялото българско земеделие е силно зависимо от вноса. Дори трите ни най-силни сектори, които изглеждат стабилни – зърнопроизводство, птицевъдство и свиневъдство, те също зависят над 90% от вноса. Цялото ни зърнопроизводство в момента съществува изцяло от вноса на семена, торове и препарати за растителна защита. Е, какво му е стабилното на този сектор, ако утре отново настъпи болест или война, предизвикали последните кризи.?!
Икономистът Огнян Боюклиев ме упреква, че плаша хората, но категорично никого не искам да плаша, аз бия камбаната за несигурността, до която сме докарали земеделието. При, недай си боже, по-мащабна криза, ако целият внос спре, тогава какво ще насеят родните зърнопроизводители, какви средства за растителна защита ще бъдат използвани..? Това са изключително важни въпроси и за решаването им не бива да се гледа с леко око. Именно затова не мога да приема и подобни игрички – как някой от администрацията си позволява да работи в полза на ограничен кръг от хора и във вреда на останалите – недопустимо е!
На консултативния съвет по хидромелоарации бяха заложени нови мерки за преодоляване на огромното изоставане във възстановяването на поливните съоръжения. Какво наследство оставихте там?
Успяхме да възстановим Дирекцията „Хидромелиорации“ в Министерството на земеделието и храните, която беше закрита. Дотам я бяха докарали, че България да няма структура, която да се занимава с напояването. „Напоителни системи са търговско дружество, които имат интерес да продават вода, докато фермерите имат интерес да получават вода на ниска цена, както го направиха в Румъния, както и в други съседни на България държави. Именно затова настоявахме за създаване на държавна агенция, по подобие на северната ни съседка.
А в преговорите с Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за проблема с огромното забавяне на исканията за сондажи имаше ли някакъв напредък?
По този въпрос трябва да питате служебния министър на околната среда и водите Петър Димитров, тъй като по мое време аз имах плътна комуникация и с него, и с тогавашния екоминистър Юлиян Попов. В редовния кабинет Димитров беше зам. министър на ековедомството и преговорите вървяха в посока към съответните нормативни промени, които да бъдат в полза на земеделските производители. Интересното беше, че, когато аз примерно договоря нещо по време на тези срещи, те се съгласяваха, но на следващите виждания зам. министър Георгиева заявяваше, че нищо не ставало. Като ресорен зам. министър очевидно тя е трябвало да координира работата с други зам. министри, които обаче нямам идея защо не са свършили работата си.
Зам. министър Георги Тошев, който отговаряше за Държавните дружества, подходи много отговорно за възстановяването на дирекцията. Започна да работи ефективно и по решението за създаване на държавна агенция по хидромелиорации, която да отговаря и за язовирите, които се поддържат от МЗХ, и за възстановяваането на разрушените системи. Нямам идея в момента дали работата продължава.
Може ли да припомните точно какви бяха предложенията Ви за създаването на държавната агенция?
Основната ни теза е, че напояването трябва да стане грижа на държавата. Няма как да гледаш една саксия цвете в къщи и да не го поливаш, всяко растение се нуждае от вода. Затова на национално ниво, особено на фона на сегашните климатични промени държавата задължително трябва да инвестира в съоръжения и да приложи законодателство, което да улеснява фермерите в ползването на водата. А не като досега - година и половина земеделците да чакат да получат разрешителни за сондажи или пък за ползване на води от реки и язовири. Самата държава трябва да е обезпечена с бюджет и да осигурява вода за своите земеделски производители.
Колко наводнения трябва нашето население да понесе, за да се вземат мерки – задавам риторичен въпрос. Защото климатичните промени не прощават и това много ясно се вижда години наред. Преди седмица обиколих България и онемях от потресаващите поражения при слънчогледа и царевицата, получени след високите температури, продължили месец и половина.
Край селата в Подбалкана слънчогледовите пити бяха с размера на монета от 50 стотинки. На други места силажираха царевицата, за да я спасят, защото добивите това лято ще бъдат изключително ниски. Именно заради такива тежки години България трябва да има държавна агенция, която да управлява язовирите, защото при проливни валежи през пролетта е важно да разполагаме с подобни резревоари за вода. А ние нито имаме подобна инфраструктура, нито някой говори, че спешно трябва да работим за нейното изграждане. И така селското стопанство остава незащитено от климатичните промени.
С МОСВ обсъждахте и проблема с пашуването, което е на път да разруши много стабилни бизнеси като този на „Дивата ферма“. Защо двете министерства не успяха да се разберат по това силно орязване на субсидирането?
Водеха се много и доста продължителни разговори, но в Министерството на околната среда и водите има едни ръководители на дирекции, които (умишлено или неумишлено) бранят само мъхчетата и местообитанията на треви, само че не представят никаква икономическа обосновка за отказа си, а тя е от съществено значение. Фермерите неведнъж им казаха, че тези животни от векове са пасли по тези пасища, без да застрашат биоразнообразието. Именно затова и моето предложение беше пасищните животни да се приемат като част от екосистемите на природните паркове, за които отговаря МОСВ, и това да бъде записано в закон.
Предстоят нови избори, с дай боже избрано редовно правителство. Какви съвети бихте дали на бъдещия земеделски министър?
В областта на селското стопанство трябва да се подготвят фундаментални закони в областта на поземлените отношения, хидромелиорациите, Аграрната камара и браншовите организации, а също и правилата за доставка по агрохранителната верига. Който и да дойде в следващия парламент, е длъжен да работи по тях, защото времето за това силно ни притиска.
Колкото до напояването, дебело подчертавам, че то трябва да стане приоритетът на приоритетите на страната.
Освен нужното законодателство и променена нормативна уредба трябва да подчертая, че е изключително важно да има и компетентност в самото министерство. Необходим е и политически консенсус в Народното събрание, защото тези закони, ако не минат, какъв е смисълът да се подготвят. Припомнете си цялата сага със Закона за браншовите организации, чийто първи проект беше подготвен през 1992 г. и досега бяха направени редица проекти, от които само един стигна до комисия в парламента, но беше отхвърлен. Изводът е, че партиите нямат интерес от добре структурирани и работещи силни браншови организации.
По мое време започнахме да готвим Закон за агарната камара, защото вече се появиха дори две камари, т.е. голяма е опасността и аграрните камари да заприличат на браншовите организации, овладяни от определени кръгове, които си отглеждат субсидиевъди. Това не работи и не може да даде никакви резултати за обединението на работещия бизнес, търсещ справедливост. Този тип браншовизъм не е от полза дори на тези, които работят за това той да продължи в сегашния си вид.
Да, но европейското законодателство насочи огромна част от бюджетите за подпомагане в новата ОСП към браншови организации и други сдружения, затова зърнопроизводителите искат оставката на зам. министър Георгиева, защото властта не се справя с техните проблеми. Как ще коментирате това нежелание реалният бизнес у нас да се организира?
Това, което се случва за съжаление у нас, е, че във властта липсва компетентност или воля да се решават проблемите в земеделието. Пак, ще повторя, проблемите в агросектора са фундаментални и много сериозни – не може да има развита икономика, без да има развити земеделие и хранителна промишленост. Това не го казвам аз, това е икономически закон. Тук отново ще наблегна на проблема как най-добре развиващият се подсектор от селското стопанство - зърнопроизводството е почти изцяло зависимо от вноса на семена и препарати за растителна защита. Тази зависимост се пренася и върху другите два сектора, които привидно изглеждат стабилни – птицепроизводството и свинепроизводството. Вървим по много тънък лед – никого не плаша, само предупреждавам, че като обезпеченост сме зависими на сто процента от продукти, които не се произвеждат в страната.
Жалкото е, че партийните интереси се разминават с интересите на фермерите, а техният интерес е един – в България да има модерно земеделие.
Категоричен съм, че истинските производители членуват само в реално действащите браншови организации, които защитават интересите на хиляди хора. Когато тръгнахме да правим регистър на браншовите организации, си беше истинска пародия - стигнахме до 200 дребни съюзи, голяма част от тях обаче са псевдоорганизации, чиито членове са неясен брой, а дейността им се свежда до защита на лични интереси на представляващите ги. Това не са защитници на преобладаващото мнение от земеделски производители или фирми. Категорично не смятам, че може в европейска държава да се работи по този начин!
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
