Според управленската и законодателна програма на Министерството на земеделието и храните от първи юли тази година се очакваше да започнат консултации по бъдещото поземленото законодателство, като освен фермери и собственици на земя в него трябваше да участват и всички останали заинтересовани лица. Към края на август обаче ведомството изостава критично по изпълнението на законодателните си инициативи и това беше отбелязано от всички браншови организации.
И понеже по темата с пазара на земята неведнъж сме търсили мнението на икономиста и дългогодишен председател на Областния кооперативен съюз в Силистра Кирил Боянов, отново ви срещаме с експерта, който преди две години представи на предишния земеделски министър Кирил Вътев своято концепция за усъвършенстване на поземлените отношения и за преструктурирането на българското земеделие.
„Поземленият пазар е много важен инструмент за развитие на земеделието и усъвършенстване на поземлените отношения. Но оставен без регулиране от държавата, той често предизвиква проблеми с раздробяването на земята. Пример за това са пазарните отношения в България, където липсва държавен контрол, затова сме свидетели на покупки на неограничени количества земя с цел получаване на субсидии и развитие на неконтролирано рентиерство”, посочва още Боянов. „Умишленото отдръпване на държавата от поземления пазар създаде местните феодали-земевладелци в селата, но и новите рентиери нотариуси, адвокати, депутати, които изкупуват много земи, очертавайки ги за субсидии. Или пък ги дават под наем и това създава напрежение при споразуменията между арендатори и собственици на земя, които сключват договори по чл.37 в от ЗСПЗЗ, но реално рентите се плащат от нищо неподозиращите арендатори, обясни още експертът.
В концепцията за земята експертът дава примери с останалите държави в ЕС, които провеждат своя национална политика, гарантирайки земята да остане национално богатство, която осигурява също национална сигурност и продоволствен комплекс за изхранване, търговия и защита на своята нация. Затова и пазарът на земя там се контролира от министерствата на земеделието. При продажби на земя от бъдещия собственик в останалите държави се изисква той да представи документи за произхода на капитала; да има професионална квалификация, за да обработва земята – аграрно, икономическо и др. образование. „А у нас чрез купуване на земя криминални елементи прикриха съмнителния произход на парите си и днес са рентиери олигарси и тази практика трябва да се преустанови“, възмутено коментира експертът.
Боянов дава примери с държави в ЕС с развита пазарна икономика, където пазарът на земя е развит до степен да се промени собствеността, свързана с наследяването или при фалит на дадено земеделско стопанство. Там земята е намерила отдавна истинският си собственик и много малко земя се продава. В Дания право да закупят земеделска земя и да я обработват имат само тези, които имат завършено най-малко средно специално образование и с доказани практически възможности. Във Франция, Белгия и Дания например държавата се намесва в този пазар, защото земята е национално богатство, национална сигурност и продоволствен ресурс за изхранване на населението.
В България предлагането на земеделска земя у нас също спада. Според икономисти средният размер на поземлените ренти у нас е сред най-високите в Европа. Земята е атрактивна стока, която с времето повишава цената си и това се отразява върху наемите, защото те са като скачени съдове и поскъпне ли земята, няма начин рентите да поевтинеят.
По данни на Евростат цената на обработваемата земя в ЕС през 2021 г. варира от около 716 лв./дка средно в Хърватия до 9 249 лв./дка в Люксембург. Пикът е в Нидерландия през 2020 г., когато декарът е стигнал 13 930 лв. В България цената е средно около 3 000 лв. за дка. В Добруджа и Североизточния район декарът премина 4000 лв., а в близките 10 г. заради растящото търсене се очаква тук да достигне 3 000-4 000 евро за декар.
Поскъпването ѝ навсякъде по света в последните години е значително. Според данни на Евростат земята в България вече не е най-евтина в ЕС, като по-достъпна е в страни като Хърватия, Словакия, Латвия, Естония, Литва и Унгария.
Според Боянов повишаването и задвижването на поземления пазар в България е резултат също от високия процент на безработни, които на безценица продадоха земята на своите дядовци и баби с оглед на оцеляване. Много спекуланти закупиха земя на символични цени и с това узакониха придобитият си криминален произход на капитала с цел препродажбата на по-високи цени, а не да се занимават със земеделието.
За да бъде стопиран този процес, експертът смята, че държавата трябва да ускори и приеме регулиращи функции на поземленият пазар, за да не продължи това разграбване на земята. Затова е важно да се въведе поземленият данък върху земята да се стопира това разграбване.
Поземленият данък ще доведе до регулиране цената на земята и ограничаване стремглавото покачване размера на рентата, както и ще осигури постъпления в държавния бюджет. От въвеждане на прогресивен поземлен данък могат да бъдат освободени хората със собственост до 300 дка. Така ще се спре „надцакването“ с рентите и жестоката битка за наемане на земя от отделните стопанства за получаване на субсидия.
Поземленият данък ще спре надцакването с рентите
Ресурсът, който ще се натрупа от поземления данък, плюс подпомагането от ЕС би подпомогнало изграждането и на нови поливни площи с иригационни съоръжения, защото България разполага с водни ресурси, а климатичните промени подсказват, че без поливане и напояване не може да има земеделие.
Боянов акцентира и върху българския проблем с така наречените „бели петна“ - реституираната земеделска земя, която обаче все още остана непотърсена от наследниците на бившите собственици. Смята се, че че тези парцели обхващат 1,3 млн. дка, която не е договорирана със земеползватели и въпреки това се обработва от структурите, тъй като тези бели петна попадат в масивите при сключване на споразуменията между наемателите по чл.37 „в” от ЗСПЗЗ. За да може държавата да контролира ползването на тези бели петна, Боянов смята, че е належащо е изграждането на Национална поземлена банка, с цел да избегне и въведе ред в пазара на земята. Влизането на белите петна в тази Национална банка и пазарът на земята ще дадат една перспектива за собствениците на земя, че те могат да продадат земята си на държавата или на всяка друга частна организация. Създаването на Национална поземлена банка ще позволи и да се извърши комасация на собствеността, а има ли комасация ще има реална предпоставка за напояване, чрез изграждане на Национална хидромелиоративна система.
В Унгария, Полша, Литва, Германия, Белгия, Италия има вече изградени такива банки и те са структури с участието на държавата. Тази структура ще бъде полезна особено за младите хора, които са придобили опит на запад и се завръщат у нас. Ако те искат да се занимават със земеделие Националната поземлена банка може да им предостави земя да я наемат или закупят.
“Идеята за такава банка е още от 2003 г. и тя е обвързана и със създаването на Национална земеделска камара, а това означава обединение на целият земеделски бранш за да дадем отговор защо има остра реакция против тази идея, защото всяка браншова организация сега у нас се опитва автономно да защитава своите идеи, но на практика не се получава”, пояснява експертът.
Ето и предложенията, които Кирил Боянов дава като ангажименти на законодателната власт:
1.Създаване на Закон за поземления пазар чрез изграждане на Национална банка земя чрез, която управлява пазара, земевладението и с цел да не се допуска раздробяване на земята.
2 Създаване на нов Закон за арендата и арендните отношения, с които да се:
а) изработят типови договори за страната по райони;
б) определи минималният и максимален размер на поземлената рента за различните райони на страната;
в) изплащането на договорената поземлена рента да се извършва в договорения размер , независимо от производствения резултат;
г) автоматично да се презаверява договора за аренда, когато е изтекъл срока му. Щом липсват претенции и от двете страни с цел премахване на излишни разходи и бюрократични нотариални процедури;
д) заверката на арендите да се извършва от общините /с изключение на покупко-продажбите и даренията/, защото нотариалните заверки
освен, че са свързани с разходи са най-често и формални и в нарушение на Закона за нотариусите /често двете страни не присъстват при заверката на договорите/;
е) създаване на специализиран „Аграрен съд” за бърза процедура при решаване на възникнали спорове в арендните отношения;
ж) създаване на критерии, с които се разрешава на желаещите да се занимават със земеделие;
з) да се регламентира законово комасацията на земеползване, каквато е днешната правна норма от чл.37 „в” от Закона за земята;
и) да се регламентира максималният размер на стопанисваната земя под аренда създадена със структурата на културите, поголовието на животните и нормата на управляемост чрез разработка от научните институти;
2. Създаване на Закон за децентрализация на земеделското управление, с който МЗХГ да прехвърли част от правата, задълженията и отговорностите към областите и общински власти, за да се облекчат и опростят административните процедури и да се премахне бюрокрацията;
3. Спешно приемане на нов Закон за наследяване;
4. Приемане на Закон за поземлените отношения;
5. Приемане на Закон за преструктуриране на земеделските производствени структури;
Ангажименти на изпълнителната власт
1. За засилване ролята на общините и по-активна намеса в земеделието е необходимо:
2. Общинските служби по земеделие да преминат под общинско управление;
3. Службите за съвети в земеделието и общинските ветеринарни служби също да минат под общинско управление;
4. Големите земеделски стопанства чрез икономическа подкрепа не само от ЕС, но и от държавата да се задължат да отглеждат животни с цел да се компенсира недостига и внос а на животинска продукция и постигане равновесие между растениевъдството и животновъдството чрез:
5. Земеделски земи от ДПФ, ОПФ и част от „белите петна”да се отдават за стопанисване и обработка на земеделски производители и млади фермери желаещи да се занимават със земеделие;
6. Помощите и субсидиите от държавата за единица площ да са обвързани със структурата на произведена стокова продукция растениевъдство, животновъдство-примерно 60:40;
7. Създаване на специализирана кредитна система на земеделие със:
8. Земеделска банка за задоволяване потребностите на земеделските производители и превръщането им в акционери на банката.
Досегашната дейност на ДФ „Земеделие”да оперира с много търговски банки е неприемлива и затруднява обслужването.
9. Земеделски кредитни кооперации:
10. Създаване на Гаранционен фонд по примера на Световната и Европейска банка за да се подпомогне усвояването на парите от ПРСР за селските райони и да се спасят от обезлюдяване и гибел малките и средни земеделски стопанства с участието на МЗХГ, МТСП, МОСВ, общините
с дяловете си имащи връзка с развитието на земеделието и селските райони.
11. Подпомагане семейните ферми чрез акордна форма на производство, вместо да се харчат пари за социални помощи за безработни;
12. Въвеждане на стриктен контрол чрез БАБХ върху истиността, произхода на предлаганите хранителни продукти без сертификат;
13. Издаване на професионални лицензи за пряко участие на земеделските производители в износа и търговските вериги чрез техните сдружения без намесата на посредници;
14. Създаване на земеделска застрахователна компания със съответният гаранционен фонд;
15. Извършване на ново териториално делене на селските райони с цел преодоляване на икономически и социални различия;
Ангажименти на земеделските производствени структури и техните сдружения.
1. Въвеждане акордна форма на производство с цел създаване поминък и нови работни места.
2. Създаване на единна браншова –Областна аграрна камара.
3. Създаване на т.н. общински кооператив за обслужване семейните ферми с доставка на средства за производство, потребителски стоки, консумативи и изкупуване на произвежданата земеделска продукция от личните стопанства /кожи, вълна, зеленчуци, плодове, животни без посредници/.
4. Създаване на областно сдружение на професионални начала от поземлени собственици за защита на икономическите интереси.
5. Трансформация на млечното животновъдство в месодайно в малките семейни ферми.
6. Създаване на кооперативи на собственици на земя, фермерски кооперации и капиталови дружества.
7. Установяване на по-тясно сътрудничество с научните институти и консултански фирми на договорна основа за активирането, внедряването на добри практики, нови модели на земеделие и иновации, както и участие в разработването на проекти по еврофондовете.
