Крушата спада към сем. Розоцветни (Rosaceae), подсем. Ябълковидни (Pomoideаe), род Pirus. Различава се от ябълката по някои анатомични признаци: стълбчетата на пестика са разделени до основата; във всяко семенно гнездо (камера) на завръза има две семепъпки, докато при яблълката броят варира 4 - 6; плодовете нямат дръжчена ямичка; плодовете са удължени с някои изключения при културните сортове;
При крушите цъфтежът започва от долните цветове на съцветието и продължава последователно в неговата спирална подредба до разтварянето на централния цвят. Това е т. нар. акропетален ред.
Родът Pirus обхваща видовете P. communis, P. caucasica, P. hyrcana, P. turcomanica и др.
Домашната круша P. domestica е комплексен вид. Тя е дървесно растение с добре развит ствол. В повечето случаи не достига размера на обикновената дива круша Р. сommunis. Клоните са дебели или тънки. Тръноподобните клончета са рядкост.
Биологична характеристика на ябълката - най-важното за стопанина
Дървесната корона най-често е с пирамидална форма. При сортовете Жифардова масловка, Клапов любимец и др. тя е широкопирамидална, докато при Добра Луиза, Харденпонтова масловка и др. е високопирамидална.
В дървесната корона могат да бъдат различени следните клончета: дървесни с дължина 15 – 30 см.; лакомци, които могат да надминат метър и растат вертикално или почти вертикално; предивременни клончета, развити от по-силните леторасти през същата вегетация; слаби – 5 до 15 см., развити обикновено под зоната на дървесните клончета; копиевидни – 5 до 15 см., по-дебели в основата и изтъняващи към върха; къси или пръстеновидни – от 2 – 3 мм. до 5 – 6 см., отличаващи се със скъсените междувъзлия; торбести (торбички) – 2 – 3 см., удебелени, откъдето идва името, образувани на мястото на плодните пъпки, вече дали плод, даващи начало на едно – две клончета, които са къси и много слаби; тръноподобни – 5 до 15 см., завършващи с трън.
Размерът на кореновата система, разполагането на корените в почвата и съотношението между подземната и надземната част зависят от вида на сорта и използваната подложка, от почвените условия и прилаганата агротехника. По-дълбокото проникване на корените в почвата осигурява по-добра устойчивост на неблагоприятни условия като студ и суша. Вертикалните корени на крушата проникват дълбоко и слабо се разклоняват, докато хоризонталните се разстилат почти успоредно на почвената повърхност и силно се разклоняват.
Крушата може да бъде отглеждана на семенни и клонови (вегетативни) подложки. Голямо количество семена могат да бъдат получени от плодовете на обикновената дива круша Р. сommunis. Чрез подложки от този вид културните сортове ще бъдат осигурени с мощна коренова система, черпеща вода и хранителни вещества от по-голяма дълбочина. Студоустойчивостта на кореновата система на дивата круша е добра за климатичните условия в България. Тя е подходяща и за варовити почви за разлика от дюлевата подложка.
Дюлевата подложка, размножавана клоново, се налага предвид изискването за намаляване на на височинатга на дърветата в градините, където е предвидена по-голяма гъстота на засаждане. Стопаните на насажденията трябва да имат предвид, че тя е по-плитка и чрез нея дърветата са по-слабо закрепени в почвата. Предимство на тази подложка е, че дава възможност за оползотворяването на терени с по-високи подпочвени води.
Видове подложки за овощните видове
Важно за практиката е времето на цъфтежа. Най-рано цъфтят сортовете Зимна деканка, Караманец, Енисейка и др.; следващи по цъфтеж са: Жифардова масловка, Вилям (Уйлям) Бови, Пас Красан и др.. По-късно цъфтят сортовете Абат Фетел, Вилямова масловка, Деканка на комисията, Добра Луиза, Жюл Гюйо, Конференция, Хардиева масловка, Червена Вилямова и др., а най-късно цъфти Боскова масловка.
Добри опрашители са: Боскова масловка, Вилям (Уйлям) Бови, Добра Луиза, Жюл Гюйо, Жифардова масловка, Пас Красан и др.
Крушата е растение на умерения крлимат. |По устойчивост на студ тя отстъпва на ябълката и вишната. Застрашена е по-силно от повратни студове, пролетни мразове и слани във фазите: набъбване на плодните пъпки, цъфтеж и образуване на младите завръзи.
Доц. д-р Антоний Стоев
ИПАЗР „Никола Пушкаров“
София
