Всяка култура има своите особености при отглеждане и крушата не прави изключение. Грижата за растенията трябва да започне още със засаждането, а мястото за отглеждане да отговаря на определени почвени и климатични условия. Подходящи са пропускливите и богати на хранителни вещества почви.
Почвата около дърветата се мулчира веднага след засаждането, което позволява да се запази влагата по-дълго време, предотвратявайки изсушаването на горния слой на земята. Независимо от това, че крушата не се нуждае от много поливане, в жегите влагата трябва да се увеличи. Крушовите дървета изразходват по-големи количества вода в периода на интензивен растеж и плододаване. Тогава се препоръчва по-обилно поливане – 250-300 литра на растение.
Защо плодовете „бягат“ към периферията и върха на короната
Крушата е култура, която понася по-леко засушаването от излишъка на влага. Високите подпочвени води оказват много негативно влияние върху развитието, защото водят до загниване на кореновата система. Сухоустойчивостта зависи не само от сорта, но и от подложката, на която са присадени.
Крушите са по-податливи на замръзване от другите овощни култури. При снежни зими устойчивостта на растенията е по-висока, но ако няма сняг, а температурите са много ниски, тогава стволовете се увиват с подходящ материал на височина 80 см. Повечето сортове круши издържат до температури -25 градуса по Целзий и сравнително по-често се увреждат от повратните студове.
Почвата на околостволовите кръгове трябва да се поддържа чиста от плевели и да се разхлабва редовно в топлото време.
Варосване и пръскане на крушите
Грижата за крушите изисква задължително ежегодно пръскане с цел унищожаване на вредители и предотвратяване на болести. Тази обработка се прави преди появата на пъпките, преди и след цъфтеж. За пръскане се използва меден сулфат, който дава висок ефект в борбата с паразитите и карбамид, позволяващ значително ускоряване на плододаването.
Старите крушови дървета, страдащи от дефицит на желязо, могат да бъдат напръскани с железен сулфат, който ще ги насити с този елемент и ще подобри плододаването.
Два пъти годишно се извършва варосване на дърветата, което при затопляне позволява да се защитят дърветата от слънчево изгаряне и прегряване, а през студения сезон за унищожжаване на вредителите в кората. Съставът на сместа зависи от целта на варосването – за предпазване от изгаряне и прегряване се използва варова смес и прилепващо вещество, а за унищожаване на вредители и ларвите им се добавя меден сулфат.
Подхранване на крушите
В благоприятни години, когато крушата дава обилна реколта, силите и се изчерпват, в резултат на което дървото може да пострада от замръзване през зимата. За да се избегне подобна ситуация, необходимо е през есента дървото да се подхрани с азот, комбинирайки го с разрохкване на почвата и обилно поливане. Това трябва да се направи възможно най-рано след прибиране на реколтата, тъй като торът, внесен точно преди замръзване, няма да позволи на крушата да премине в състояние на зимен покой навреме.
По веме на цъфтеж и след освобождаване на част от завръзите се препоръчва дърветата да се подхранват със смес от азот, фосфор и калий, като торът се прилага директно в почвата на околостволовите кръгове. Полезен за растенията е разтворът на карбамид и манган за предотвратяване развитието на междужилкова хлороза.
През пролетта стволовете се освобождават от покривния материал (ако е поставен такъв) и се проверява състоянието им. Ако има оставени рани от гризачи, те се обработват с меден сулфат и се замазват с градинска замазка, след което се варосва. Това ще предпази ствола от слънчево изгаряне преди разлистване на дървото и ще унищожи остатъците от патогени.
Почвата около ствола се разкопава на дълбочина 8-15 см, като с това се подобрява аерацията и се задържа влагата, но и зимувалите там вредители се унищожават. След това може да се мулчират околостволовите кръгове.
Крушата през пролетта обикновено включва и подхранване. При нормален процес на развитие дърветата дават прираст от около 40 см годишно. Ако е по-малко, тогава е необходимо спешно подхранване, което е съобразено с възрастта на дървото. При над 15 годишни дървета само това няма да помогне – трябва да се извърши подмладяваща резитба.
Подхранване на овошките първата година след засаждане не е нужно, защото при засаждане всичко необходимо е вложено в посадъчната яма. След втората година може да се внася органичен тор през три години, а минерални – всяка година и задължително смесени с почва.
Полезно за крушата е листното подхранване. Преди цъфтеж се пръска с 3%-ов разтвор на суперфосфат. Обработката с 2%-ов разтвор на карбамид повишава плодородието.
