Застудяването и снеговалежите в началото на пролетта поставиха на голямо изпитание стопаните на овощни градини. Природните аномалии повредиха цветовете на излезлите от покой овощни видове и се отразиха крайно неблагоприятно върху физиологията и здравето на културните растения. През втората половина на пролетта стана ясно, че при костилковите овощни видове – вишна, кайсия, праскова и череша се развива ранно кафяво гниене, което засяга младите леторасти с още неразвити напълно листа. При черешите са видни признаците на инфекциозна сачмянка, при вишните загиват не само леторасти, но и по.стари части на дървесната корона. В края на пролетта и началото на лятото дърветата изглеждат сякаш листопадът е започнал.
Към пораженията от болести се струпват и тези от насекомни вредители. Масово е нападението от листни въшки по сливите и черешите. Висока плътност насекомите причиняват необратими деформации на листната петура и даже на младите леторасти. При храненето си въшките отделят лепкава течност, известна като медена роса. Тя е среда за развитието на гъбички, които причиняват зацапване на листната повърхност, която почернява. Чернилката пречи на нормалното протичане на фотосинтезата в листата.
Синор БГ ще посочи някои представители на семейство Листни въшки (Aphididae),за да стане по-ясно от какво зависи вредоносният потенциал на насекомите.
Зелената ябълкова листна въшка (Aphis pomi) е разпространена повсеместно. Вреди най-вече по ябълката, но напада още крушата, дюлята и глога. Тя е немигриращ вид. Зимува като яйце по леторастите в основата на пъпките. В зависимост от метеорологичните условия развива 15 – 16 поколения годишно. Ларвите се излюпват, когато започне разпукването на пъпките. Ларвите преминават по листата на леторастите.
Крушовата листна въшка (Dysaphis pyri) е мигриращ вид, чийто основен гостоприемник е крушата, а междинен – лепката. Зимува като яйце по крушата. Излюпването започва започва още с набъбването на пъпките. Младите ларви се хранят със сок от връхчетата на подалите се от пъпките листенца. По-късно се разселват по оформените листа, където смучат сок от долната страна на петурата. При това отделят обилно медена роса. При голяма плътност петурата се завива около главната жилка.
Бързото нарастване на числеността и плътността на листните въшки произтича от възможността им на определен етап от жизнения цикъл да се размножават без оплождане (девствено, виргиногенно или партеногенетично). В края на пролетта и началото на лятото в популацията се явяват крилати форми за разселване на вида. Те прелитат към лепката, явяваща се междинен гостоприемник. Там обитават листата и стъблата. По време на сушата се заселват и по кореновата шийка. Могат да бъдат открити и по корените на дълбочина до 5 см. Върху междинния лепката се радвиват няколко поколения.
Връщането към основния гостоприемник става крилати насекоми. Там раждат по около 10 ларви долната страна на листата. Тези ларви след около две седмици се развиват като женски. Мъжките насекоми прелитат от междинния гостоприемнтик. След оплождането женските снасят от 2 до 6 светлокафяви яйца. Те след няколко дни почерняват и остават да зимуват.
Голямата сливова листна въшка (Brachycaudus cardui) може да бъде намерена в цялата страна. Основен гостоприемници са джанката, сливата, трънката и кайсията. По-рядко видът напада бадема и прасковата. Междинни гостоприемници са видове Carduuds sp. Cisrium sp. и Cineraria sp.
Видът е мигриращ. Зимува като яйце по джанката, сливата и прасковата. Напролет ларвите се излюпват при набъбването на пъпките. При храненето на този вид също става отделяне на медена роса, която зацапва листната тъкан. Освен това при голяма плътност на популацията листата се деформират.
Борбата с листните въшки е поетапна. Първоначално тя е насочена към зимуващите яйца. Резитбите и зимното пръскане с растителнозащитно масло трябва да намали зимуващия потенциал на вредителя. Атакуването с химически средства започва преди цъфтежа и продължава след него. Най-добри резултати дава предцъфтежното пръскане. Така е защото по-късно въшките са в деформираните листа и там невинаги инсектицидът ги достига.
Специално внимание трябва да бъде обърнато на разсадниците, където въшките не само повреждат младите дръвчета, но някои видове се явяват и преносители на вирусна зараза. Това налага химическа борба дори когато нападението е малочислено.
Борбата с плевелите и пространствената изолация са от голямо значение за намаляването на опасността от зараза на посадъчния материал.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
