Според ботаническата класификация ябълката спада към семейство Розоцветни (Rosaceae), където е обособено подсемейство Ябълкови (Pomoideae), род Malus. Към този род спадат горската ябълка, известна като киселица и смятана от специалистите за родоначалник на едроплодните сортове; ниската ябълка – родоначалник на т. нар. ренети и с разновидности, чиито клонове са размножавани като подложки; студоустойчивата сибирска ябълка и др.
Височината на домашната ябълка (Malus domestica, synonym M. communis ) може да надхвърли 10 м. Дървесната корона варира по форма в зависимост от сорта: широка, овална, сплесната овална. Пирамилалната корона е рядко срещана.
В практиката културните сортове са отглеждани върху специални подложки за регулиране на растежа и други биологични особености. На подложка киселица кореновата система обхваща пласт с дълбочина 25 – 75 см. Отделни корени могат да достигнат и по-голяма дълбочина. При вегетативните подложки със слаб растеж кореновата система е от 10 до 50 см.
Ябълката живее до 200 г., но при културните сортове продължителността е средно около 70. В зависимост от сорта и грижите за дървото периодът на плододаване досига 50 г. В сравнение с други овощни видове от семейството ябълката цъфти сравнително късно. Цветовете са розови или бели, събрани в няколко съцветия.
Ябълковите сортове изискват чуждо опрашване, за да плододават. Встъпването в плододаване зависи от подложката. Най-рано започват да дават плодове сортовете върху слаба подложка - след 2 – 3 г. от засаждането, докато тези върху киселица - към 7 г.
Плодовете на сортовете имат различна големина. Диаметърът фарира от 4 до 9 и повече см. Голямо е разнообразието от форми: кръгли, овални, плоскоовални, конични и др.
Ябълковите дървета са родовити. Реколтата от едно възрастно дърво при добри грижи може да надвиши ½ тон.
Времето между беритбената и консумативната зрелост силно варира. При летните сортове свежества се запазва 7 – 10 дни след беритбата, при есенните от месец до месец и половина. При някои сортове обраните през есента плодове се запазват свежи до края на зимата и дори до средата на пролетта.
Ябълковата реколта е застрашена от редица болести и неприятели. Опасни болести по време на вегетацията са: огненият пригор, брашнестата мана, струпясването и др. При неправилно съхраняване плодовете могат да пострадат от късно кафяво гниене, запарване и др.
През вегетацията плодовете са атакувани от гъсениците на някои видове пеперуди. Тези гъсеници са известни като плодови червеи. Листата могат да бъдат повредени от листоминиращи молци, листни въшки и листогризещи гъсеници. Опасни за вегетативните органи още в началото на вегетацията са някои видове пеперуди и бръмбари.
Получаването на високи и качествени добиви от ябълковите градини изисква прилагането на комплексни мероприятия. Мероприятията са обединени в технологии, съобразени с със сортовия състав и типа на насажденията.
Доц. д-р Антоний Стоев
ИПАЗР „Никола Пушкаров”
София
