Начало » Важно за фермера » Растениевъдство

Крушовият пъпкопробивач може неприятно да изненада стопаните!

Синор.БГ / 10.03.2025 г.
Крушовият пъпкопробивач може неприятно да изненада стопаните!

Илюстрацията е от Специалната ентомология на проф. Гриигоров

Синор БГ представи ябълковия цветопробивач (Anthonomus pomorum) от сем. Хоботници (Curculionida), който напада ябълките, а понякога и крушите. Негов роднина е крушовият пъпкопробивач (Anthonomus pyri), известен в нашата страна като вредител по крушата. Сериозни повреди от A. pyri през годините са отбелязани в централната и източната част на страната (Варненска и Габровска област), както и в Западна България (Кюстендилска област).

Възрастното насекомо достига дължина 4 – 5 мм. Прилича на A. pomorum, но двете светли ивици върху долния край на твърдите крила (елитри) са на една линия и се сливат в обща лента. Всеки от трите чифта крака има в бедрената част по един зъб.

Ларвата е белезникава, няма крака, извита е дъговидно. На цвят е белезникава и достига дължина 3,5 мм. Яйцето е овално с дължина 0,08 – 0,1 мм.

Крушовият пъпкопробивач има едно поколение годишно. Зимува в стадий яйце, скрито в пъпките на нападнатите дървета. Малка част от възрастните презимуват под старата напукана кора или в други укрития. През пролетта снасят яйца. Снесените през есента яйца се излюпват още през януари. Топлото време ускорява това. Развитието продължава около седем месеца. Значително по-кратко е развитието на ларвите, излюпени от пролетни яйца. След 50 – 60 дена се появяват новите възрастни. Това съвпада с развитието на ябълковия цветопробивач (A. pomorum).

Крушовият пъпкопробивач преминава от дърво на дърво с пълзене или прелитане на къси разстояния. При неблагоприятни метеорологични условия и през нощта насекомите се крият по долната страна на клоните и техните разклонения. При хранене нападат листните и оформените плодни пъпки. В периода на хранене чифт бръмбари унищожава нас 40 пъпки. В средата на есента повечето възрастни копулират, а малка част остават да зимуват.  

Ларвите унищожават напълно цветните и листните пъпки. При храненето ларвата се придвижва към дъното на пъпката, унищожавайки нейната вътрешност..  Отначало нападнатите пъпки не са ясно различими от здравите. Във фаза цъфтеж пъпките омекват, а по-късно изсъхват. От повредените листни не се развиват леторасти, поради което клонките добиват уродлив вид. След около 75 дни настъпва какавидирането. Какавидата е белезникава, свободна и дълга до 3,5 мм. Появата на възрастните идва след 3 – 4 седмици.

От рода Anthonomus по крушата вреди и крушовият листопъпкопробивач (A. сurtis). Възрастното е сравнително дребно – около 3 мм дължина и 1,5 мм ширина. Тялото е черно. От двете страни на елитрите също има тясна надлъжна ивица от белезникави власинки. Видът има едно поколение годишно. Зимува като възрастно под напуканата кора на стъблото, а също в почвата на дълбочина около 3 – 4 см.

Излизането от укритията става през пролетта, когато средната температура на въздуха достигне 7 - 8ºС. Летежът продължава около месец. Бръмбарите нагризват листните и смесените пъпки, както и цветовете. Летежът продължава няколко дни след цъфтежа на сортовете Попска и Стамболка. Женските снасят яйцата в листните пъпки. Излюпените ларви унищожават тяхната вътрешност. Поради това пъпките изглеждат като опожарени. Новото поколение се появява в края на май. Бръмбарите се хранят с листата на крушите. С настъпването на лятото изпадат в покой (диапауза).

Предотвратяването на щетите от хоботниците по овощните обхваща система от мероприятия, както следва: почистване на дърветата от стара и напукана кора, резитбата косвено намалява зимуващия запас от вредители, както и обработката на почвата.

Употребата на инсектициди е оправдана при три и повече бръмбари Anthonomus pomorum на едно дърво. Това може да бъде установено чрез стръскване на дърветата. Стръскването става по едно и също време около обяд. В началото на обследването стръскването става през ден, а след установяването на бръмбарите всеки ден. Срещу крушовия пъпкопробивач (Anthonomus pyri) борбата е през есента преди снасянето на яйцата. Химическата борба срещу причинителите на червясването по ябълката (Laspeyresia, syn. Carpocapsa pomonella) прави безопасна на плътността крушовия листопъпкопробивач (A. сurtis). (Край)

Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита   

Крушовият пъпкопробивач може неприятно да изненада стопаните!
3164
 

Последни материали
Виж
Вашето доверие ме задължава, каза той
Президентът Радев подава оставка!
Работим за свят без глад, казват биохимиците
От мицела на гъби в Германия произвеждат пилешки гърди и риба
Саудитска Арабия закупи 907 хил. тона мелничарска пшеница
Практика
Зимна резитба на градината – кога, как и кои растения да подрязваме
Становище на браншовата камара
Действията срещу „Кроношпан“ застрашават горския сектор и имиджа на България
Становище на Българската стопанска камара
Хранителният бизнес срещу таваните на цените: сблъсък с парламента
Свързани материали
Виж
Практика
Водка срещу паяжинообразуващите акари – работещо решение или опасен мит?
Втора част от поредицата
Вредители, които не са за подценяване: италиански и горски скакалци
Практика
Скакалците – експлозивна напаст със сериозен риск за земеделието
Културите, които засяга
Кафявата мраморна миризливка – опасен инвазивен вредител
ДФЗ плати втория транш за зимни пръскания
Дискусия със зърнопроизводителите
Витковски: Проблемът с вредителите идва от сбъркания сеитбооборт
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
АВТОРИ |  РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2026
RSS новини