Грижите за овощните и зеленчукови градини не са се променили, а добивите непрекъснато намаляват – дърветата растат много по-бавно, а цветята и зеленчуковите култури боледуват постоянно. Възможна причина за тези беди е умората на почвата. Това явление се дължи главно на изчерпването и при многогодишно култивиране на един и същи растителен вид, което води до сериозно нарушаване на протичащите биологични процеси и равновесието на химичния състав, а също може да доведе до промяна на киселинността (рН).
Причини за изтощаването
Главната причина за умора на почвата е общото обедняване на хранителни вещества. Както е известно, всеки растителен вид се нуждае от определени макро- и микроелементи. Това са веществата, които се поглъщат активно по време на развитието, цъфтежа и плододаването. В резултата на това от почвата се усвояват едни и същи хранителни елементи, което поражда дисбаланс. Например, картофите извличат два пъти повече азот и калий от зърнените; бобовите култури (грах, фасул, леща, соя) се нуждаят от много фосфор и калий, повишавайки количествата на азота. Това поражда дефицит на едни хранителни елементи, а същевременно други се натрупват прекомерно. Калиевият излишък води до нарушаване структурата на почвата – тя става слабо пропусклива, поради което се затруднява постъпването на калций и магнезий към корените на растенията. Прекомерното натрупване на фосфор води до трудно усвояване на цинка, медта и кобалта.
Много растения отделят в почвата токсични вещества, преустановяващи развитието на съседните растения. „Най-вредни“ сред зеленчуковите култури са цвеклото, спанакът, магданозът и грахът. Те „тровят“ не само съседите, но и самите себе си.
В почвата се натрупват фитотоксини, които са също причина за умората. Те представляват коренови отделяния, в състава на които влизат витамини, захари, органични киселини, ферменти, хормони, фенолови съединения и др.
Цвеклото, спанакът, морковите и магданозът са най-чувствителни към собствените си отделяния. Те могат да се върнат на това място след 4-5 години. Добре се справят с токсините зърнените култури (ръж, пшеница, царевица), бобовите и празът. Те могат да помогнат за по-ранното завръщане.
Растенията в дадено семейство страдат от едни и същи заболявания. Напълно логично е в почвата да се натрупват възбудители на определени гъбични и инфекциозни болести и когато там попаднат култури от същото семейство, те бързо попадат под ударите им. Използването на силни химични препарати прави почвата още по-безжизнена, защото наред с болестотворните микроорганизми загиват и полезните. Същото се отнася и за вредителите.
Различните култури действат на структурата на почвата по различен начин. Картофите и цвеклото я разрушават и остават след себе си малко коренови остатъци, нужни за образуване на плодороден слой. В резултат на това почвата трудно задържа хранителни вещества и вода. Кръстоцветните и бобови култури остават много растителни остатъци, правейки почвата плодородна и влагозадържаща.
Не бива да се забравя и за киселинността – киселите почви не позволяват на корените да усвояват хранителни вещества и растенията гладуват.
Признаци за умора на почвата
Умората на почвата се разпознава по редица признаци:
– рязко намаляване на плододаването;
– влошаване качеството на реколтата;
– намаляване продължителността на съхранение на плодовете;
– развитие на гъбични и инфекциозни заболявания по растенията.
Средства за отстраняване на умората на почвата
Невъзможно е да се премахне умората на почвата с големи количества минерални торове или пестициди. Опитът показва, че и агротехнологиите също не помагат.
Идеалното средство е ежегодна смяна на участъка. Тук е важно да се отбележи, че е необходимо да се спазват всички правила на сеитбооборота. Те трябва да се редуват според степента на потребност от хранителни вещества. Най-напред се засаждат културите с високи изисквания – домати, картофи, пипер и лук. На следващата година бобови – грах, фасул или соя. Те не само подобряват структурата на почвата, но я насищат с азот. На третата година се засаждат най-малко чувствителни – репи, репички, магданоз, пащърнак и др.
Засяването на сидерати е действително най добре работещ метод за реанимиране на почвата. Те нормализират нивата на киселинност, унищожават вредители и възбудители на гъбични и други инфекциозни заболявания, насищат почвата с микро и макроелементи, служат за храна на полезните бактерии и червеите, стимулират коренообразуването, повишават усвоимостта на полезните вещества.
Спазване на правилата на сеитбооборота и качественото сидериране са основните средства за отстраняване умората на почвата. Ако и позволяваме да си отдъхва периодично и я очистваме от патогени, тогава умората ще си отиде и тя ще възвърне жизнеспособността си.
