В технологията за производство на ранни зеленчуци в България първият етап често е отглеждането на разсад. Това става в закрити площи на култивационни съоръжения (парници, оранжерии и др.). Младите растения, поникнали от семена, са застрашени от въздействието на неблагоприятни външни въздействия (температура, влага) и причинители на болести (патогени).
Осигуряването на здрав разсад за бъдещите насаждения е възможно при оптимален режим на температура, светлина, въздушна влажност и чист от зараза субстрат за вкореняване и поливане. Пропуски в осигуряването на посочените условия водят до физиологични смущения и болести, които могат да унищожат разсада или да го направят негоден за засаждане в местата за постоянно отглеждане. Синор БГ ще насочи вниманието на стопаните към един опасен синдром, известен на стопаните и специалистите като сечене на разсада.
Сеченето бива инфекциозно и неинфекциозно. Първият вид е поради нападение от фитопатогени, спадащи към родовете: Botrytis, Didymela, Fusarium, Olpidium, Phytophtora, Pythium, Rhizoctonia и Sclerotinia. Специалистите са установили, че представителите на Pythium и Rhizoctonia (плесенни гъбички) се намножават силно при температура 25ºС, слабо осветление и изнежени растения. Запазването на заразата от Pythium в почвата става чрез ооспори и мицел. Най-голяма е плътността на мицела в почвата на дълбочина 2 – 10 см. Поради това покълналите растения загиват преди поникването, а по-късно и младите растения, чието стъбло загнива в основата.
Патогените от Rhizoctonia се развиват най-вече в повърхностния почвен слой, даже и по самата почва. Най-честата повреда е гниене в основата на стъблото. Подпочвеното гниене е рядкост. Наблюдавани са повреди и по котиледоните на младите растения. Опасността от Rhizoctonia нараства при повишена влажност на субстрата и въздуха. Гъбата остава в почвата като склероции. От тях се развива многоклетъчен кафяв мицел с червеникав оттенък. Има случаи, когато патогенът е достигнал плода на доматите, когато те са имали по-дълъг досег с почвата.
Гниенето, причинено от Phytophtora, е характерно с поразената основа на стъблото. Там се явяват воднисти ивици с тъмен оттенък. С развитието на болестта те се насочват надолу към корена. Това трябва да бъде взето под внимание като отлика от лъжливото (неинфекциозно) сечене, при което засегнатият участък е сух, рязко очертан и винаги в областта на кореновата шийка. Болните растения имат потиснат растеж, листата им са по-светли (хлоротични), повехнали (намален тургор).
Най-застрашен от сечене е гъстият разсад, защото растенията не получават достатъчно светлина. Те са изнежени и тъканта им е податлива на патогенните гъбички. По-често срещано е през зимните месеци, когато в култивационните съоръжения не достига светлина. Гниенето се развива и обхваща постепенно цялото стъбло. Там то е по-тънко, а понякога леко сплеснато. Точната диагноза може да бъде поставена след лабораторни изследвания за уточняване на патогена (анализ на конидии от повреденото място и отглеждане на чиста култура).
Под внимание трябва да бъде взета и специализацията на патогена. Например Phytophtora parasitica var. nicotianae има много гостоприемници. Развива се в повъхностния почвен слой до 15 см дълбочина. Там може да се запази дори година. В условията на преовлажняване започва развитие и напада растенията, прониквайки през епидермиса.
По листата на растенията, отглеждани за ранно полско производство, се явяват продълговати воднисти петна, които по-късно изсъхват. В периода на плододаване върху плодовете има характерен признак, известен като еленово око. Това са едри линии, подредени концентрично.
(Следва продължение)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
