Краставиците са култура, която не обича да се безпокои кореновата и система, а това създава сериозни проблеми при пресаждане на разсада. Желателно е той да се отглежда в единични контейнери, за да се избегне загубата на растения. По тази причина семената често се засяват директно в почвата на открито или в „топли гнезда“.
Разсадният метод, независимо от проблемите, има своите предимства. Той дава възможност за получаване на по-ранна реколта, а при по-хладна пролет предпазва растенията от капризите на времето и температурните колебания.
Рязкият преход от условията в защитните съоръжения към открита земя представлява шок за непосготвените растения. Директната слънчева светлина оставя белезникави петна по нежните листа на разсада, които приличат на изгаряния. Предварителната подготовка е важно условие за оцеляване на растенията и пълноценното им развитие.
Готовият за пресаждане разсад за краставици има има 2-3 добре развити истински листа с наситено зелен цвят и добре развите коренова система.
Състоянието на почвата играе ключова роля в адаптацията на разсада. Ако почвата не е достатъчно обогатена с органична материя или минерални вещества, краставиците изпитват „глад“ веднага след пресаждането. На този етап растенията се нуждаят от хранителни вещества, които са лесноусвоими, за да се справят по-бързо със стреса.
Кореновата система на младите растения не е в състояние да усвоява хранителните вещества от суха почва. Без достатъчно количество влага, дори почвата да е достатъчно обогатена, тя няма да може да осигури на краставиците необходимите елементи.
Азотният дефицит е един от първите, които се проявяват. Признаците са избледняване на листата и изтъняване на стъблата. Независимо от това излишъкът предизвиква прекомерен растеж на зелена маса в ущръб на плододаването. Пръскането на листата със слаб разтвор на карбамид или специализиран листен тор за краставици временно попълва хранителния дефицит, но това не замества пълноценното кореново подхранване.
Резките колебания между дневните и нощните температури забавят метаболизма на растенията. Студената почва допълнително потиска функционирането на кореновата система на краставиците, които са топлолюбива култура.
Плиткото разрохкване на почвата около растенията подобрява аерацията, но трябва да се подхожда много внимателно, защото увреждането на повърхностните корени засилва стреса.
Мулчирането на лехите с добре угнил компост решавава едновременно два проблема – задържа влагата и постепенно насища почвата с хранителни елементи. Мулчиращият слой трябва да се подновява на всеки 3-4 седмици.
Признаците на увяхване лесно могат да ни подведат, че има недостиг на вода, но и прекомерното поливане е опасно.
