Планиране и разработване на сеитбооборота

Съществуват много фактори, които определят ефективността на растениевъдството, и сеитбооборотът е един от най-важните. Споменатите по-долу принципи бяха разработени, за да помогнат при разработването на оптималния сеитбооборот в конкретни условия.
1. Системата на минимална обработка на почвата и No-till създават възможност за по-голямото разнообразие от култури, които да бъдат включени в сеитбооборота. Механизираната обработка на почвата не дава такива възможности.

2. Двусезонният интервал при отглеждането на определена култура или група култури е за предпочитане. За някои окопни култури интервалът трябва да бъде по-голям.

3. Химичните препарати невинаги са така ефективни при разрушаването на жизнените цикли на плевелите, болестите и насекомите, както това би се постигнало при правилния избор на отглежданата култура и редуването на угар и засети площи.

4. Сеитбооборотът трябва да бъде динамичен, за да се предотврати прорастването на падналите семена. Така те биха могли да „замърсят“ следващата засята култура.

5. При паралелно развитие на животновъдството е по-лесно да се разнообрази сеитбооборотът, като в него се включат фуражни и технически култури. Така се увеличават възможностите за управление на интензивния сеитбооборот.

6. Културите, които са предназначени за директна консумация от човека, са подложени на най-голям риск, но едновременно с това те предлагат най-голяма потенциална печалба.

7. Стремежът да се увеличи разнообразието и интензивността на сеитбооборота трябва да бъде съобразено с печалбите.

8. На натрупването и съхраняването на почвената влага оказват влияние много фактори – количеството растителни остатъци на повърхността, времето между културите в схемата на сеитбооборота, способността на стърнището да задържа снежната покривка, дълбочината на проникване на корените в почвата, характеристиките на почвата, количеството на валежите и др.

9. Във времето, когато искаме да започнем сеитбата, състоянието на семенното легло може да бъде направлявано чрез използването на култури с различни характеристики, такива са например цветовете, стеблата на културите от предишната сеитба (стърнището), тяхното количество, гъстотата и разполагането им на полето, тяхната структура.

10. Сеитбооборотът, без да се спазва строга последователност на културите или необходимият интервал между културите са преграда за адаптивно изменение на вредителите и води до минимум възможностите за развитие на устойчиви, толерантни и адаптивни вредители.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА РАЗЛИЧНИТЕ ТИПОВЕ СЕИТБООБОРОТ
Понякога е по-лесно да се разглеждат различните концепции, ако те са структурирани в различни категории. Ето защо сме съставили следната схема: прости сеитбообороти, съставни, сложни, двугодишни и частично двугодишни сеитбообороти. Класификацията е напълно условна и се използва единствено, за да може да се разбере по-добре планирането на сеитбооборота.

Прости сеитбообороти
При простите сеитбообороти се включва само една култура от всеки вид, който се използва в определена последователност на сеитба. Това е най-широко използваният тип сеитбооборот.

Пример: зимна пшеница-царевица; пшеница-рапица; пролетна пшеница-зимна пшеница-царевица-соя; царевица-соя; зимна пшеница-царевица-грах.
Предимства: Простота, ограничено количество на културите за отглеждане и продажби.
Недостатъци: Ограничено количесдтво на комбинациите за последователността на културите и интервалите между тях в схемата на сеитбооборота. Царевицата винаги се сее след пшеницата или зимната пшеница се сее в стърнищата на пролетната. С други думи методът е устойчив както по отношение на последователността, така и на интервалите между отделните култури. Условията на отглеждане са еднакви за всички обработвани площи.

Прости сеитбообороти с многогодишни култури
При този вид сеитбооборот разнообразието се постига чрез включването на многогодишни култури.
Пример: царевица – соя – царевица – соя – люцерна – люцерна – люцерна – люцерна (съществуват и други комбинации).

Предимства: Простота, ограничено количество на едногодишни култури за отглеждане и продажби. Многогодишната култура отлично се включва при внасянето на тор. Многогодишните по-добре участват в структурирането на почвата, отколкото едногодишните култури. Това се отнася най-вече за многогодишните житни култури или зърнени смеси.
Биомасата на културата и използването на пашата крият огромен потенциал.

Недостатъци: Много е трудно когато на по-голяма част от стопанството се отглеждат многогодишни култури, без да се използват част от тях за пасища. Трудно е събирането на фуражните култури да става на повече от 40 на сто от обработваните площи. А когато процентът на отглежданите многогодишни култури е под 40, то ефектът на този сеитбооборот се свежда до минимум. Реализирането на добивите от многогодишните култури може да бъде проблем. Например ако фермер с помощта на налична техника и работна ръка може да отглежда 1000 ха люцерна, то той трябва да се ограничи до 750 ха царевица и соя, за да се спази вече споменатата схема. Ако той има възможност да разшири площите, на които отглежда соя и царевица, то на тези допълнителни площи няма да го има положителният ефект от редуването с люцерна. Ако 1000 ха са заети с люцерна, а 2500 - с царевица и соя (при отглеждане на люцерната в продължение на 4 години), то люцерна на всяко от полетата може да се отглежда едва веднъж на 24 години. Всъщност ще бъде използван 6-годишен сеитбооборот царевица-соя при сеитбооборот с многогодишни култури и 14-годишен сеитбооборот царевица-соя при прост сеитбооборот.

Многогодишните сеитбообороти имат съществено преимущество, когато полетата са разположени в близост до животновъдни ферми или складове за храни за животновъдството.

Фермерът може да засее 2500 ха близо до фермата, където да използва фуражни култури, заедно с многогодишните. На останалите терени от пасището трябва да използва многостранния характер на сеитбооборота, където не се използват многогодишни. Още един вариант да се използват големи площи с едногодишни култури е да се съчетаят диверсифицираният (многостранен) тип сеитбооборот и редуването на многогодишни култури.

Съставни сеитбообороти - Комбинацията от 2 или повече прости сеитбообороти в определена последователност с цел да се създаде по-продължителна и разнообразна система.

Пример: пролетна пшеница-зимна пшеница-царевица-соя-царевица -соя. Това е резултат от комбинирането на два сеитбооборота: царевица-соя и пролетна пшеница-зимна пшеница-царевица-соя.

Предимства: Все още говорим за ограничен брой култури за отглеждане и продажба. Този метод разрешава повече от едно повторение при ротацията за няколко типа култури. В дадения пример има разнообразие на предшествениците за пшеницата и царевица (но не за соята). Разнообразието се осъществява в интервал за всички култури.

Недостатъци: Има ограничена възможност за работната натовареност, тъй като 1/3 от площите са с царевица и 1/3 - със соя./Сп. „Зерно”, Дуейн Бек, Dakota Lakes Research Farm P.O. dbeck.daklakes@abs.sdstate.edu www.dakotalakes.com