Причинителите на болести по растенията, известни от специализираните източници като фитопатогени, имат цикъл на възпроизводство, който е в синхрон с развитието на растенията. Синор БГ ще даде някои примери за такъв синхрон, който може да бъде нарушен от хората, за да не бъде допуснато заразяване на културните растения и съответно да бъде опазено растителното здраве.
Гъбата зимува като мицел по заразените растения, а в северните райони като клейстотеции (затворени плодни тела). В клейстотециите се образуват аскусите с аскоспорите. След разпукването на плодните тела и аскусите, от които излизат аскоспорите, се осъществяват първичните заразявания.
Друг начин на заразяване е с конидиоспорите (конидиите), образувани на къси дръжки (конидионосци) върху мицела. Разнасянето на заразата става с вятъра. Оптималната температура за развитието на болестта е 12 - 20ºС (хладно и влажно време). С настъпването на горещините и застаряването на мицела се образуват клейстотециите, които са сферични с прости издатъци в долната част.
Брашнестата мана по ябълката (Podosphaera leucotricha) намалява количеството и влошава качеството на плодовата реколта. Тя изтощава растенията от неустойчивите (силночувствителните) сортове поради унищожаване на прираста и преждевременно обезлистване. При тежко нападение растенията могат да загинат.
Патогенът зимува в листните и цветните пъпки. Напролет се болестта се проявява системно. Тази проява е силна след меки и влажни зими, докато при чести и интензивни валежи през вегетацията отслабва.
Извеждането на борбата с двата патогена изисква система от мероприятия, съобразени с някои особености при двата родствени вида.
При житните важно е предотвратяването на първичните инфекции чрез подходящи фунгициди, избрани според активното им вещество и препоръчания брой употреби в рамките на една вегетация. Болестта не трябва да обхваща масово растенията на по-късен етап от тяхното развитие.
При ябълките резитбата и отстраняването на заразените леторасти намалява проявата на системната форма и предотвратява вторичните инфекции. Прогнозата и сигнализацията за растителнозащитните мероприятия е основана на информацията за състоянието на патогена и натрупаната зараза през съответната фенологична фаза.
Набирането на информацията е дело на квалифицирани кадри по растителна защита, работещи в полски и лабораторни условия. Като краен резултат е важно опазването на плодовете и получаването на качествена реколта, оправдаваща направените разходи за нея.
При житните култури, както и при овощните, в случая ябълката, от значение е внедряването на устойчиви към причинителите на болести сортове. Чрез тях може да бъдат прецизирани схемите за агротехническите и растителнозащитните мероприятия с цел намаляването на производствени разходи при запазване на добива като количесто, качество и чистота от пестицидни остатъци. (Следва продължение)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
