В поредицата от текстове Синор.бг представи някои от опасните вредители между горските и агроекосистемите, които нанасят огромни щети и в овощните градини. Става въпрос за миграциите на две пеперуди, чиито гъсеници при масово намножаване могат да нанесат сериозни поражения по горски и овощни широколистни видове – гъботворката Lymantria (Porthetria) dispar и златозадката (Euproctis chrysorchoea).
В последния текст от тази поредица представяме още един опасен вредител – пръстенотворката (Malacosoma neustria), повсеместно разпространен в страната. С разперени крила женските достигат до 3,5 см. Оцветена е жълто с червеникав канелен (оттенък). Предният чифт крила имат напречна по-тъмна ивица. Задният чифт е по-светъл. Тялото е дебело и силно овласено. Коремчето завършва с власеста туфичка. Мъжките пеперуди са по-дребни. Различията в размера са една от проявите на т. нар. полов диморфизъм.
Пръстенотворката има едно поколение годишно и зимува като яйце с напълно развита гъсеница. Яйцата са цилиндрични, сиви на цвят. Подредени са в пръстенчета около тънките клонки, оформяйки поясче от 10 – 14 реда. Този начин на подреждане дава популярното име на вида.
Напролет гъсениците се излюпват, когато средната денонощна температура стане над 11 градуса по Целзий. Тяхната хранителна специализация обхваща широколистни горски и овощни видове. Предпочитан овощен вид е ябълката.
Живеят групово и изплитат паяжинни гнезда. Гнездата са разположени в разклоненията на клонките. Първоначалният източник на храна са набъбналите пъпки, а по-късно и младите листа. В хода на изхранването гъсениците се местят от клон на клон, от дърво на дърво. При влошени природни условия се крият в гнездото. Задружният начин на живот ги предпазва от естествени врагове. Младите гъсеници се хранят нощем, а в края на развитието си храненето продължава и през деня. Тогава влиянието на атмосферните условия намалява. Младите гъсеници изгризват тъканта между главните жилки на петурата. Това е т. нар. скелетиране. Възрастните гъденици оставят само централната жилка и дръжката на листата.
Гъсеници са пъстри и окосмени. Главата и сива с две тъмни петна. По дължината на тялото има белезникава ивица, а от двете и страни минава една плътна оранжева и още една прекъсната със същото оцветяване. Странично по тялото на гъсеницата минава синя лента. Какавидата е тъмнокафява, поместена в двоен пашкул с белезникавожълт цвят. Външният пашкул е рехав, а вътрешният плътен.
Пеперудите от новото поколение се явяват през първата половина на лятото. Те снасят яйцата върху клонки с дебелина около 0,5 см. Женската снася до 200 яйца, подредени в спирални редове. Ембрионалвонто развитие продължава до настъпването на студовете. Гъсеничките са защитени в яйчената обвивка, т. нар. хорион.
Предотвратяването на щетите от гъсениците на посочените видове включва комплекс от мероприятия и е основано на – познаване на биологията и хранителните предпочитания на вредителите; обследване за откриване на зимуващите форми, агротехнически и растителнозащитни мероприятия.
Специалистите са установили някои зависимости, позволяващи според биометрични показатели да бъде предвидена плодовитостта и жизнеността на вредителя. Например уравнението у = 0,6.х – 150 дава яйчната продукция (у) според теглото (х) на какавидите. Плодовитостта на пеперудите зависи от вида, върху когото се хранят гъсениците, от възрастта на листата и др.
От гледна точка на опазването на природната среда нараства значението на биопестицидите. Прогнозата и сигнализацията също са важни, за да бъдат употребени инсектициди, когато гъсениците са по-млади, съответно по-уязвими, и не са нанесли големи щети по дървесните видове. Дейностите в периода на зимен покой – резитба и зимно пръскане с масла за растителна защита унищожават голяма част от зимуващите вредители.
Синор. БГ ще отделя внимание и на други вредители, мигриращи от горските екосистеми към трайните овощни насаждения. Читателите могат да насочат вниманието си към дъбовата ласиокампа (Lasiocampa quercus), дъболистницата (Gastropacha quercifolia), обикновената торбогнездница (Eriogaster lanestris) и др. пеперуди, чиито гъсеници също застрашават дървесните видове.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
