Земната ябълка, близък родственик на слънчогледа, днес е признат за суперхрана, която благоприятства човешкото здраве на ниво храносмилателна, стомашно-чревна и дерматологична система, както и при диабет поради високото съдържание на инулин. Научно е доказано, че притежава пробиотичен ефект, като се препоръчват 5-15 г на ден в прясно състояние.
Растението е познато още като йерусалимски артишок, гулия или топинамбур. В допълнение, то е много красиво и изглежда добре в ландшафния дизайн.
Интересни факти за земната ябълка
Историята на земната ябълка е пълна с възходи и падения. През 17 век е пренесена от Южна Америка в Европа и поради вкусовото сходство с артишока, европейците дават на растението прозвището “йерусалимски артишок”. Тогава то става привелегия само на богатите и знатни хора. Въпреки това, поради своята продуктивност, а в известна степен и инвазивен характер, топинамбурът се разпространява масово, а по-късно се превръща във важен диетичен продукт.
С течение на времето тази богата на фибри грудка е заменена от картофите в храненето на хората и тогава започва да се използва за храна на животните. През последните десетилетия този ценен дар от природата отново се завърна чрез здравословното хранене и изследване на полезните му качества.
Днес в много страни се провеждат научни изследвания за установяване на хранителната и фармакологична стойност на йерусалимския артишок. Например, Националния институт за селскостопански изследвания на Франция (INRA-Монпелие) разполага с колекция от 140 култивирани клонове на топинамбура със специфична типология и генетика, включително хексаплоиди, тетраплоиди и слънчогледови хибриди.
Отглеждането на земната ябълка в градината не е трудно, а добивите са високи и зависят от плодородието на почвата. Растението е студоустойчиво – може спокойно да зимува на мястото на отглеждане и да се изважда при необходимост, както и да се подлага на ферментация. На външен вид прилича на слънчогледа, а цветовете имат декоративна стойност и могат да се режат за ваза, като това не пречи на развитието на грудките. Семената се използват само за селекция, защото отглеждането на растения от тях е доста дълъг процес. Ядливата част е сноп от грудки, образувани плитко в края на коренищата.
Кореноплодите на йерусалимския артишок могат да се консумират сурови, топлинно обработени в ястия, изискващи кореноплодни зеленчуци (картофи, моркови, ряпа и др.) или подложени на ферментация. Тънката им кожица не е проблем – може да се остави или отстрани.
Кога да засаждаме топинамбура?
Засаждането през есента започва от края на септември, октомври и началото на ноември, като се използват цели грудки. През пролетта се сади от края на март до средата на май, но грудките трябва да се накисват и може да се разделят на семенни части.
За разлика от картофите, тези грудки са устойчиви на замръзване и можем да ги изваждаме свежи при необходимост и дори идната пролет. Излагането на клубените на ниски температури превръща част от инулина, който понякога може да причини газове, във фруктоза. Така се случва и след ферментация, която е друг начин за съхранение на гулиите.
Клубените, засадени през есента няма да покълнат през зимата, но ще има реколта по-рано. Друго важно качество на земната ябълка е, че няма сериозни болести и вредители, което го отличава от останалите култивирани кореноплодни зеленчуци.
Топинамбурът е непридирчиво растение, което може да расте на слънце и частична сянка, но на различни типове почви, като има предпочитания към леки глинести или песъчливи. Нуждае се от вода, за да формира качествени грудки, но при преовлажняване спира растежа. Проявява агресивни тенденции за завземане на територии.
При засаждане на артишок (независимо дали есенно или пролетно), винаги се препоръчва коренова бариера, защото всяка грудка, независимо от размера си, активно произвежда нови издънки във всички посоки. Алтернативно почвата трябва да се култивира, за да се намали броя на останалите там излишни клубени. Ненужните растения могат да се отстраняват и чрез плевене.
Грудките се засаждат на разстояние 80-100 см едно от друго на дълбочина около 15 см през есента и 10-на см през пролетта. Ако след накисване през пролетта вече са се появили кълнове, тогава те трябва да останат открити, а почвата около тях се притиска и полива. През пролетта може да се добави компост.
