Само преди седмица министерството на земеделието публикува актуалното ръководство за управление на стопанствата, където са включени и изисквания за кръстосано съответствие плюс стандартите за добро земеделско и екологично състояние на почвите и водите. Максималните норми на торене с азот на основните земеделски култури в страната не могат да надвишават определи стойности за количествата азот на декар, които зависят от вида на отглежданите култури и на съответните почви.
Леки и средни почви са карбонатените, типичният чернозем, а също светло сивата горска почва и оподзолената канелена почва. При леките почви е задължително внасянето на количествата азот на 2-3 пъти, за да се избегне измиването му.
Средни и тежки са сивата горска почва и излужената канелена почва. Тежки са само смолниците. Алувиалните и делувиални почви могат да са леки, средни и тежки. Хумусно-карбонатната почва е само средна. Кафявата горска почва е само лека.
Според най-новите изисквания максималната норма на торене с азот при пшеницата за тежките почви е 20,4 кг на дка, а за средните и леките – по 17 кг на дка. При ечемика съответно е 15,6 кг за тежките почви и по 13 кг – за леките и средни почви.
При царевицата за зърно максималните количества азотен тор при тежките почви е 14,4 кг, а за останалите – 12 кг, докато при царевицата за силаж – съответно е 20,4 кг за тежките почви и по 17 кг за останалите почви.
Слънчогледът се нуждае от по-малко азотен тор. При тежките почви максимално се тори с 12 кг за тежките почви и с по 10 кг на дка – при останалите почви.
За рапицата нормите са съответно 18 кг за декар при тежките почви и по 15 – при останалите.
За зеленчуците нормите на торене с азот са по-ниски. При доматите например таванът при тежките почви е 10,8 кг на дка и по 9 кг при останалите почви.
За пипера праговете са съответно 7,2 кг от дка за тежки почви и по 6 кг – за останалите.
При патладжаните максималният таван на азот при тежки почви е 8,4 кг, а за леките и средни почви – по 6 кг на дка.
За краставиците и корнишоните данните са съответно 7,2 кг на дка за тежките почви и по 6 кг – за останалите.
Зелето и картофите се нуждаят повече от азот. И при двата зеленчуци максималният праг на торене е 20,4 кг за тежки почви е по 17 кг – за останалите терени.
Максималните тавани за ябълките 16,8 кг при тежките почви и по 14 кг – за останалите. При крушите са съответно 18 и 15 кг. За прасковите са 21,6 кг за тежките почви и по 18 кг – за останалите. При кайсиите е съответно – 20,4 за тежките почви и по 17 кг – за леките и средни почви.
При винените лозя за тежките почви максималният азот е 14,4 кг на дка, а за останалите терени – по 12 кг.
При постоянните ливади максималните количества азотен тор, които могат да се внасят за тежките почви са 12 кг и по 10 кг – останалите почви.
Специални са инструкциите и за торене в нитратно уязвимите зони. При внасяне на повече от 12 кг активно вещество азот от минерален тор на декар, торовата норма трябва да се разделя на две – до 1/3 от нормата да се внася предсеитбено или преди засаждането, а разликата от нормата да се оставя за подхранване.
На почви с лек механичен състав (песъчливи почви) азотната норма да се разделя на две или три части, за да се избегне просмукването на нитрати в по-долните почвени слоеве и попадането им в плитките подземни води.
Да не се тори с азотсъдържащи торове на замръзнала почва, както и на почва, изцяло или отчасти покрита със снежна покривка.
Да не се внасят азотсъдържащи торове по време на валежи и след това, докато почвата е преовлажнена.
Да не се внасят азотсъдържащи торове на естествено преовлажнени почви и на наводнени почви (с изключение на оризища).
При авиационно разпръскване на минералните торове, да се поставят наземни ориентири и да се отчита силата на вятъра – най-добре е разпръскването да се извършва при тихо време.
При равнинни терени, да не се използват азотсъдържащи торове край повърхностни водни обекти (реки, вкл. р. Дунав, потоци, канали, езера, язовири, Черно море и др.), на разстояние, по-малко от 5 м.
