Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
23.09.2021 г.

Съвети за пестеливо азотно торене

Кризата в индустрията се изостря
Съвети за пестеливо азотно торене

sinor.bg

Точно преди сеитбата, когато заради кризата цените на торовете скочиха до небесата, е важно да припомним някои добри практики за разумно и пестеливо използване на подхранващите вещества. Особено ца азота, който е силно подвижен и поради това е подложен на сериозни загуби. Внасянето на големи количества наведнъж не е добро решение, затова може да минимизират загубите, ако го прилагате според правилата.

Управлението на азота е доста сложна задача, която изисква добро познаване на редица физични, химични и биологични процеси, а те от своя страна се повлияват от много фактори на околната среда.

Азотът в растенията е в три форми, които се определят от степента на окисление и йонния заряд: амидна (NH2) -, амониева (NH4) + и нитратна (NO3) -.

Нитратният азот е изключително подвижен в почвата и се абсорбира само от кореновата система, а за пълното му усвояване трябва да претърпи редица превръщания в тъканите на растенията. Това е свързано със загуба на енергия и наличност на микроелементи, особено молибден. Благодарение на това свойство на нитратите е трудно да се предизвика излишък на азот – те не поемат излишния. Нитратите за растенията не са токсични и е препоръчително да се въвеждат на всички етапи от развитието им, но в препоръчителни дози.

Азотният дефицит и азотният излишък предизвикват смущения в развитието на растенията. Първият води до забавен растеж и поява на хлороза, а това се отразява негативно на добивите. Поради високата подвижност на азота в растенията, дефицитът се проявява симптоматично предимно при старите листа.

При високи съдържания на азот кореновата система на растенията отслабва, тъканите стават рехави и меки, реколтата се забавя, а качеството и се понижава, повишава се чувствителността към болести и вредители.

Калцият и важността му за плодовете

Торове са всички соли на азотната киселина (HNO3) – нитрати:

– Натриев нитрат (NaNo3);

– Амониев нитрат (NH4NO3);

– Калциев нитрат (Ca (NO3)2;

– Калиев нитрат (KNO3);

– Магнезиев нитрат (Mg (NO3)2.

Амониевият азот се абсорбира частично от растенията, а неусвоената част се превръща в нитрати. Той се всмуква лесно от кореновата система, но е неактивен в почвата.

При въвеждане на обилни дози амониев азот в ранните етапи на развитие на културите, в горещините или по време на плододаване, може да се причини отравяне с амоняк, защото растенията го поглъщат без мярка, но не могат да го усвояват.

В периодите на плододаване трябва да се проявява особено внимание, защото излишъците водят до снижаване на плътността и качеството, а също до натрупване на нитрати в плодовете.

Източници на достъпен за растенията азот

Източници на азот са природният и внесеният под формата на торове.

Природният се намира основно в почвата и въздуха'

Почвеният азот се съдържа предимно в органичната материя, но там се намира в относително стабилно състояние и не е пряко достъпен за растенията.

Кореновата система е способна да абсорбира азот само в неорганичните му форми – амоний (NH4) или нитрати (NO3), които могат да бъдат калиеви, калциеви, натриеви, магнезиеви.

Процесът на превръщане на органичната материя в достъпен неорганичен тор се нарича минерализация и основна роля в него се дължи на бактериите. Тази част е много малка (2-3% годишно), защото се влияе от много фактори: киселинност на почвата, влажност, температура, аерация и др.

Кореново или листно торене

Установено е, че високата влажност силно забавя минерализацията, най-благоприятна е слабо киселата до неутрална реакция на почвата, а оптималната температура е 30 градуса по Целзий.

Атмосферният азот е важен източник на азот, но той е недостъпен за преобладаващата част от растенията. Само бобовите могат да го използват, като това се основава на биологични процеси, свързани с действието на почвените бактерии. Много малки количества атмосферен азот постъпва чрез дъждовете в почвата.

Загуби на азот от почвата

Загубите на почвен азот се дължат на измиване, изпарение и денитрификация.

На измиване е подложена нитратната форма, която много лесно се придвижва с водата и слиза в дълбоките слоеве, където е недостъпна за растенията.

От изпарение се губи газообразен амоняк, което се получава при разхвърляне на повърхността на почвата на торове, съдържащи урея.

Денитрификацията се дължи на пресищане на почвата с азот или преовлажняване. Под действие на микробиологичните процеси част от азота се превръща в газ и се връща обратно в атмосферата.

За да намалите загубите от азот, е важно да въведете следните практики:

1. Избор на правилен момент за прилагане – най добре би било да се внася в малки дози според потребностите на растенията и фазите на развитие. Прекалено ранното внасяне крие сериозни рискове от отмиване на азота, а закъснението лишава културите от важни хранителни вещества.

2. Дозиране на азота – като силно мобилно и постоянно изменящо се в различни форми вещество, определянето на точните дози е много трудно, а торовата норма в земеделието е доста широко понятие. Предвид факта, че анализът на почвата дава резултат, който е действителен само по време на измерването, той не може да се използва за база, защото ще ни подведе сериозно.

Препоръките се основават на вида и потребностите на съответната култура от азот и се дават в зависимост от вида на торовете, които се внасят.

3. Използване на течен тор за листно подхранване – има течни торове UAN, които са подходящи за всички видове култури и загубите на азот са малки. Те съдържат всички форми на азота (амидна, амониева и нитратна) и се абсорбират добре през листата. Важно е да се спазват препоръчителните дози, да се използват дюзи за струйно разпръскване и времето – в ранните утринни часове или вечер.

4. Използване на торове с бавно и контролирано освобождаване – наричат ги “интелигентни торове”, защото могат да задържат хранителните елементи до момента, в който растенията имат нужда от тях.

5. Стабилизирани торове – свързани с уреазни инхибитори и нитрификация, които или отлагат нитрификацията на амоняк, или амонизацията на карбамида. Към тази група спада и карбамида – (NH2)2CO.

6. При производството на сложни комплексни торове се използват различни азотни форми – амониев сулфат, моноамониев фосфат, амониев нитрат или диамофос. Тези форми определят до голяма степен формата и приложимостта на комплексните торове.

Съвети за пестеливо азотно торене
3434

Последни материали
Виж
„Прозрачната кофа“ на Doosan направи фурор на изложението Matexpo
Инициативата Три морета
Бозуков уверява министрите в ЕС, че България има потенциал за производство на протеинови фуражи
Практика
Ето как да повишим зимоустойчивостта на растенията
ССА
Десет нови български сорта са регистрирани тази година
Компенсации за високия ток
Помощта от 110 лв. за мегават се дава за октомврийските сметки още през ноември
Тази година събитието се провежда онлайн
Честит празник на земеделската наука!
Свързани материали
Виж
В практиката
Подхранване на бялото главесто зеле
Изключителните ползи
От какво зависи ефективността на сидератите
Ново поколение азотни торове ще доведат до увеличаване на добивите
Как влияят сидератите на различните видове почви
През пролетта не давайте азот на ягодите
Ако прекалите с азота, ще се влоши храненето на растенията
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2021
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам