Точно преди сеитбата, когато заради кризата цените на торовете скочиха до небесата, е важно да припомним някои добри практики за разумно и пестеливо използване на подхранващите вещества. Особено ца азота, който е силно подвижен и поради това е подложен на сериозни загуби. Внасянето на големи количества наведнъж не е добро решение, затова може да минимизират загубите, ако го прилагате според правилата.
Управлението на азота е доста сложна задача, която изисква добро познаване на редица физични, химични и биологични процеси, а те от своя страна се повлияват от много фактори на околната среда.
Азотът в растенията е в три форми, които се определят от степента на окисление и йонния заряд: амидна (NH2) -, амониева (NH4) + и нитратна (NO3) -.
Нитратният азот е изключително подвижен в почвата и се абсорбира само от кореновата система, а за пълното му усвояване трябва да претърпи редица превръщания в тъканите на растенията. Това е свързано със загуба на енергия и наличност на микроелементи, особено молибден. Благодарение на това свойство на нитратите е трудно да се предизвика излишък на азот – те не поемат излишния. Нитратите за растенията не са токсични и е препоръчително да се въвеждат на всички етапи от развитието им, но в препоръчителни дози.
Азотният дефицит и азотният излишък предизвикват смущения в развитието на растенията. Първият води до забавен растеж и поява на хлороза, а това се отразява негативно на добивите. Поради високата подвижност на азота в растенията, дефицитът се проявява симптоматично предимно при старите листа.
При високи съдържания на азот кореновата система на растенията отслабва, тъканите стават рехави и меки, реколтата се забавя, а качеството и се понижава, повишава се чувствителността към болести и вредители.
Калцият и важността му за плодовете
Торове са всички соли на азотната киселина (HNO3) – нитрати:
– Натриев нитрат (NaNo3);
– Амониев нитрат (NH4NO3);
– Калциев нитрат (Ca (NO3)2;
– Калиев нитрат (KNO3);
– Магнезиев нитрат (Mg (NO3)2.
Амониевият азот се абсорбира частично от растенията, а неусвоената част се превръща в нитрати. Той се всмуква лесно от кореновата система, но е неактивен в почвата.
При въвеждане на обилни дози амониев азот в ранните етапи на развитие на културите, в горещините или по време на плододаване, може да се причини отравяне с амоняк, защото растенията го поглъщат без мярка, но не могат да го усвояват.
В периодите на плододаване трябва да се проявява особено внимание, защото излишъците водят до снижаване на плътността и качеството, а също до натрупване на нитрати в плодовете.
Източници на достъпен за растенията азот
Източници на азот са природният и внесеният под формата на торове.
Природният се намира основно в почвата и въздуха'
Почвеният азот се съдържа предимно в органичната материя, но там се намира в относително стабилно състояние и не е пряко достъпен за растенията.
Кореновата система е способна да абсорбира азот само в неорганичните му форми – амоний (NH4) или нитрати (NO3), които могат да бъдат калиеви, калциеви, натриеви, магнезиеви.
Процесът на превръщане на органичната материя в достъпен неорганичен тор се нарича минерализация и основна роля в него се дължи на бактериите. Тази част е много малка (2-3% годишно), защото се влияе от много фактори: киселинност на почвата, влажност, температура, аерация и др.
Установено е, че високата влажност силно забавя минерализацията, най-благоприятна е слабо киселата до неутрална реакция на почвата, а оптималната температура е 30 градуса по Целзий.
Атмосферният азот е важен източник на азот, но той е недостъпен за преобладаващата част от растенията. Само бобовите могат да го използват, като това се основава на биологични процеси, свързани с действието на почвените бактерии. Много малки количества атмосферен азот постъпва чрез дъждовете в почвата.
Загуби на азот от почвата
Загубите на почвен азот се дължат на измиване, изпарение и денитрификация.
На измиване е подложена нитратната форма, която много лесно се придвижва с водата и слиза в дълбоките слоеве, където е недостъпна за растенията.
От изпарение се губи газообразен амоняк, което се получава при разхвърляне на повърхността на почвата на торове, съдържащи урея.
Денитрификацията се дължи на пресищане на почвата с азот или преовлажняване. Под действие на микробиологичните процеси част от азота се превръща в газ и се връща обратно в атмосферата.
За да намалите загубите от азот, е важно да въведете следните практики:
1. Избор на правилен момент за прилагане – най добре би било да се внася в малки дози според потребностите на растенията и фазите на развитие. Прекалено ранното внасяне крие сериозни рискове от отмиване на азота, а закъснението лишава културите от важни хранителни вещества.
2. Дозиране на азота – като силно мобилно и постоянно изменящо се в различни форми вещество, определянето на точните дози е много трудно, а торовата норма в земеделието е доста широко понятие. Предвид факта, че анализът на почвата дава резултат, който е действителен само по време на измерването, той не може да се използва за база, защото ще ни подведе сериозно.
Препоръките се основават на вида и потребностите на съответната култура от азот и се дават в зависимост от вида на торовете, които се внасят.
3. Използване на течен тор за листно подхранване – има течни торове UAN, които са подходящи за всички видове култури и загубите на азот са малки. Те съдържат всички форми на азота (амидна, амониева и нитратна) и се абсорбират добре през листата. Важно е да се спазват препоръчителните дози, да се използват дюзи за струйно разпръскване и времето – в ранните утринни часове или вечер.
4. Използване на торове с бавно и контролирано освобождаване – наричат ги “интелигентни торове”, защото могат да задържат хранителните елементи до момента, в който растенията имат нужда от тях.
5. Стабилизирани торове – свързани с уреазни инхибитори и нитрификация, които или отлагат нитрификацията на амоняк, или амонизацията на карбамида. Към тази група спада и карбамида – (NH2)2CO.
6. При производството на сложни комплексни торове се използват различни азотни форми – амониев сулфат, моноамониев фосфат, амониев нитрат или диамофос. Тези форми определят до голяма степен формата и приложимостта на комплексните торове.
