Земеделските стопани се задължават да поддържат земята в добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС), за да получат подпомагане в пълен размер по различните схеми и мерки на Общата селскостопанска политика. В тази връзка те трябва да прилагат националните стандарти за добро земеделско и екологично състояние, които са част от правилата за кръстосано съответствие, припомниха от министерството на земеделието.
Първият национален стандарт включва следните изисквания, които трябва да се пприлагат от фермерите.
Забранява се използването на минерални и органични азотсъдържащи торове в буферните ивици. Става въпрос са ивиците с ширина минимум 5 метра на равнинни площи, които са по протежение на повърхностни водни обекти (реки, потоци, канали, езера, язовири, море), с изключение на оризовите клетки. В този стандарт влизат и ивиците с ширина минимум 10 метра на равнинните площи при торене с течна фракция на оборския тор. В този стандарт влизат също и ивиците с ширина минимум 10 метра при торене на площи с наклон, както и ивиците с ширина минимум 50 метра при торене на площи с остър наклон.
Стандартът е приложим за изпълнение, когато земеделска площ от стопанството (обработваема земя, трайно насаждение или постоянно затревена площ) граничи с повърхностен воден обект (река, язовир, езеро, море), с изключение на оризовите клетки.
За тези площи трябва да оставите буферна ивица по протежение на водния обект с ширина минимум 5 метра, в която да не прилагате минерални и/или органични азотсъдържащи торове.
При равнинните площи, ако торите с течна фракция на оборски тор, то ширината на буферната ивица трябва да бъде минимум 10 метра.
При площи с наклон (до 6 градуса) ширината на буферната ивица трябва да бъде минимум 10 метра.
При площи с остър наклон (над 6 градуса) ширината на буферната ивица трябва да бъде минимум 50 метра поради увеличаване на риска от оттичане и просмукване на нитратите.
За отправна точка при измерване на буферната ивица служи отрезът на брега, който реката прави при пълноводие, или брега на водния обект. При наличие на естествена или изкуствено създадена тревна или залесена ивица с дървесна или храстовидна растителност, тя се счита за част от оставената буферна ивица.
В средващите текстове ще представим останалите шест национални стандрати.
