През юли 2018 година министерството на земеделието подготви ново ръководство за прилагане на законосъобразните изисквания за управление на дейностите в селското стопанство, контролирани при кръстосаните проверки, които на практика ще се прилагат от 2019 г. Става въпрос за 13 мерки, свързани с ограничаване на замърсяването на водите в нитратно-уязвимите зони, с опазването на дивите птици и местообитанията им, с поставяне на ушни марки на всички стада в страната, с мерките за хуманно отношение към животните, с ограничаване на използването на хормоналното лечение при стадата и др.
Според еврозконодателството при неспазване на изискванията за кръстосано съотвествие администрацията е в правото си да намалява субсидиите по основните схеми от директните плащания - за единно плащане на площ СЕПП, преразпределителното плащане, зелените плащания, плащания за млади фермери, доброволно обвързано с производството и плащанията за памук, както и схемите за животни.
Голяма част от изискванията за кръстосано съответствие се познават и прилагат от фермерите. Но има и новости, които ще бъдат описани в наръчника за директните плащания през 2019 г.
Особено важни са сроковете за торене в нитратно-уязвимите зони, върху които има забрани до началото и средата на февруари. Тези зони засягат цели 141 общини в България, затова е важно да припомним забраните и сроковете за тяхното прилагане.
Според тях всички есенници, които попадат в нитратно-уязвимите зони, не трябва да се торят с азот до 5 февруари на календарната година.
При останалите полски и трайни култури, овощни насаждения, ливади и постоянни пасища забраните за азотно торене важат съответно до 20 февруари за Южна България (общини и части от тях, определени като нитратно уязвими зони и попадащи в областите: Благоевград, Бургас, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Хасково, Ямбол) и до 25 февруари за Северна България (общини и части от тях, определени като нитратно уязвими зони и попадащи в областите: Варна, Враца, Велико Търново, Видин, Габрово, Добрич, Ловеч Монтана, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен).
До 25 февруари не може да се вкарват азотни торове на свободни площи, подготвени за засяване и засаждане на земеделски култури и при създаване на нови овощни насаждения.
Азотсъдържащите (органични и минерални /неорганични) торове да се разпределят равномерно върху почвата, със специализирана техника.
Категорично се забранява внасянето на пресен оборски тор. Твърдият оборски тор трябва да се съхранява при обикновени условия най-малко 6 месеца преди внасянето му в почвата. Течният оборски тор да бъде внасян в почвата след четиримесечно съхранение.
След производството на биогаз течната и твърда фракция от оборския тор могат да се внасят в почвата без срокове за съхранение, но като се спазват периодите за забрана през зимните месеци.
За да се избегне рискът от излишък на нитрати в растенията и почвата, при всички култури, ливади и постоянни пасища количеството внесени азотни съединения от органичен и минерален тор през годината не трябва да надвишава 17 кг азот на декар.
НОРМИ НА ТОРЕНЕ
В ръководството са дадени и допустимите норми за торене на различните видове култури, които зависят и от вида на почвите.
При пшеницата например максималното количество азотен тор при тежки почви е 20,4 килограма на декар, а при средните и леки почви – 17 кг на дка.
При ечемика максимално може да се внесе по 15,6 кг на декар, ако почвите са тежки и по 13 кг – за средни и леки почви.
Царевицата е съответно с максимални норми от 14,4 кг азот за тежки почви и по 12 кг – за средни и леки.
Изискванията за слънчогледа са 12 кг на дка при тежките почви и по 10 килограма азотен тор – за средните и леките.
При рапицата най-много се тори с 18 кг за тежките почви и с по 15 кг на декар за средните и леки терени.
Когато отглеждате домати, нормата за азот е 10,8 кг/дка при тежките почви и 9 кг – за средни и леки почви.
За пипера и краставиците азотният тор е съответно 7.2 кг за дка при тежки почви и по 6 кг на дка леки и средни почви.
При картофите и зелето нормата на торене с азот е 20,4 за декар тежки почви и по 17 кг – при останалите терени.
За плодовете също има различни норми. Максималният азот при ябълките и черешите е по 16,8 кг на дка за тежки почви и по 14 кг – за останалите. При кайсиите и зарзалите максималната норма за тежки почви е 20,4 кг на дка, а при останалите – по 17 кг за дка.
При крушите е 18 кг азот на дка за тежки почви и по 15 – за останалите терени. При прасковите данните са 21,6 кг е по 18 кг – за останалите почви. Торенето с азот за ягодите е 14,4 кг при тежките почви и по 12 кг – за останалите.
За бобовите култури стартовата норма за азотно торене е между 3 и 5 кг на декар. При леките почви е задължително внасянето на количествата азот на 2-3 пъти, за да се избегне измиването му.
Сред леките и средни почви спадат карбонатният и типичният чернозем, светлосивата горска почва, оподзолената канелена почва и кафявата горска почва, алувиалната и делувиалната почва, както и хумусно-карбонатната почва. Тежките почви са смолниците, излуженият чернозем, оподзолен чернозем и т.сива горска почва.
Само алувиалнита и делувиални почви са леки, средни и тежки.
За определяне на количествата органични торове, които могат да се внесат, се използва коефициент. За говеждия тор, ако той е под формата на сузпензия, мексималните норми на дка са 20-35 кг. Ако този тор е твърд, тогава нормата е 20 кг за дка.
Ако азотният тор е свински и е сузпензия, то максималните норми са 40-45 кг, ако е твърдт тор – 20 кг на дка. При кокошия тор нормата и за сух и за сузпензия е 40-50 кг на дка. При овчата тор нормата е 25 кг за дка.
За да бъде в състояние да спазва ограничението от 17 килограма азот на дка за година, земеделският стопанин трябва да отчете и продуктивността на животните, съдържанието на протеин в дажбите, както и газообразните азотни загуби по време на отглеждането им и съхранение на тора. Съдържанието на азот начините на изчисление са описани в самото ръководство.
Още ценни съвети за начините на торене.
При внасяне на повече от 12 кг активно вещество азот от минерален тор на декар, торовата норма да се разделя на две – до 1/3 от нормата да се внася предсеитбено или преди засаждането, а разликата от нормата да се оставя за подхранване.
На почви с лек механичен състав (песъчливи почви), азотната норма да се разделя на две или три части, за да се избегне просмукването на нитрати в по-долните почвени слоеве и попадането им в плитките подземни води.
Да не се тори с азотсъдържащи торове на замръзнала почва, както и на почва, изцяло или отчасти покрита със снежна покривка.
Да не се внасят азотсъдържащи торове по време на валежи и след това, докато почвата е преовлажнена.
Да не се внасят азотсъдържащи торове на естествено преовлажнени почви и на наводнени почви (с изключение на оризища).
При авиационно разпръскване на минералните торове да се поставят наземни ориентири и да се отчита силата на вятъра – най-добре е разпръскването да се извършва при тихо време.
При равнинни терени да не се използват азотсъдържащи торове край повърхностни водни обекти (реки, вкл. р. Дунав, потоци, канали, езера, язовири, Черно море и др.), на разстояние, по-малко от 5 м.
При равнинни терени, когато се извършва внасяне на течен оборски тор или се извършва поливка с разтворен във вода оборски тор на зеленчукови и други култури, разстоянието до повърхностни водни обекти (реки, вкл. р. Дунав, потоци, канали, езера, язовири, Черно море и др.) да бъде не по-малко от 5 м. В случаите на използване на течната фракция на оборския тор на равнинни терени, отстоянието до водните обекти да не е по-малко от 10 м.
Да не се допуска замърсяване на околната среда при товарене, транспорт и употреба на органични торове. Течният оборски тор да се транспортира в затворени цистерни. Твърдият оборски тор да се транспортира и товари по начин, който изключва замърсяване на околната среда. За целта да се използва специализирана техника за товарене, транспорт и внасяне на оборски тор.
Резервоарите, цистерните и тръбопроводите за течен тор да се поддържат изправни, с оглед предотвратяване на течове.
