Да се смееш ли, да плачеш ли, но доживяхме да видим доклад на Сметната палата, озаглавен „Земеделските биопроизводители гонят плащания, а не биопроизводство“, който прилича повече на платена публикация срещу биопроизводството, отколкото да онагледява как Сметната палата изпълнява основните си функции. Защото задължение на палатата е цитирам „да контролира надеждността и достоверността на финансовите отчети на бюджетните организации, законосъобразното, ефективно, ефикасно и икономично управление на публичните средства и дейности, както и да предоставя на Народното събрание надеждна информация за това“.
Сиреч, това държавно учреждение трябва финансово да докаже какви грешки е допуснала държавната администрация при управлението на държавните и европейски средства. И ако има биопроизводители, които са създали фирми само за да точат средства, причината за това е основна в държавната администрация, която го е допуснала. По същата логика можем да припомним, че не само биопроизводителите, но и фермерите от останалите конвенционални производства са „гонили плащания“, благодарение на които инвестират в нови технологии и това нееднократно е представяно в редица анализи за развитието на земеделието след присъединяването на страната в ЕС.
Но да се върнем към доклада на Сметната палата, направила одит върху изпълнението на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за периода от 1 януари 2015 г. до 30 юни 2017 г.
Основният извод от счетоводната проверка показва , че е „постигнат е напредък по всички направления за подпомагане по мярката, но основният стимул на по-голямата част от проверените на място земеделски стопани да участват по тази мярка е получаването на компенсаторно плащане, а не развитието на биологичното земеделие. Няма стратегически подход за развитие на биологичното земеделие с ясно формулирани и измерими национални цели, не е осигурена надеждна основа за програмиране и финансиране на подпомагането“.
В този извод и дума не се изрича за контролните функци на държавната администрация, която би трябвало да следи защо подпомагането на този вид дейност „се изродило“ в неправилна посока. Още повече, че доклад на одитори от Екропейската комисия преди години доказа огромните пропуски, които министерството на земеделието е имало при наблюдението на сертифициращите организации, законово определени да контролират как биопроизводителите изпълняват своите ангажименти. С новия си доклад обаче родните одитори доказват колко далеч са от европейските си колеги, може би защото трябва да нагнетят у обществеността отдавна натякваната идея за "биопроизводители-ментета", които пълнели пазара с некачествени храни.
В доклада на Сметната палата за трите наблюдавани години се отчита, че за кампания 2016 г. по мярката за биопроизводство декларираните площи нарастват над два пъти спрямо кампания 2015 – до 91 491 ха, на пчелните семейства - до 127 270 броя, на биологично отглежданите животни – 20 412 броя.
При пчелните семейства, отглеждани по биологичен начин, увеличението е от 64 445 броя през 2015, на 145 221 през 2016 г.
От одобрените по мярката площи за земеделски култури за кампания 2016 най-голям е относителният дял при полските култури, включително фуражни - 41 на сто, а най-малък при зеленчуковите култури – 2 на сто. За периода 2015-2016 г. от трите направления, насърчени по мярката, най-голям е относителният дял на биологичните животни, спрямо животните в преход.
Нарастват и бенефициентите по мярката – от 2 011 през 2015 г. до 4 235 през 2016 г.
Малко по-надолу одиторите все пак посочват и слабостите, установени при проверката на Сметната палата.
- Повече от две години след стартиране на ПРСР 2014-2020 г. няма приети стратегически документи в областта на биологичното земеделие с ясно формулирани и измерими национални цели, което не утвърждава биологичното земеделие като национален приоритет;
- Установен е недостиг на средства по мярката за поемане на нови ангажименти или разширяване на вече поетите петгодишни ангажименти и прогнозен дефицит на финансови средства към края на програмния период. Поради това за кампания 2017 г. са въведени ограничения в приема на заявления за подпомагане по мярката, като е осигурена възможност за подаване на заявления от биологични производители за сертифицираните им площи, животни и пчелни семейства. Общият бюджет на мярка 11 „Биологично земеделие“ е в размер на около 151, 6 млн. евро или 5 на сто от общия бюджет на ПРСР 2014-2020 г. Финансовите средства, предоставени от ЕЗФРСР за ПРСР 2014-2020 г. са с 10 на сто по-малко от средствата по ПРСР 2007-2013 г. (първа версия).
- Изискванията по мярка 11 „Биологично земеделие“ позволяват на бенефициентите да получават компенсаторно плащане, без да се стремят към получаване на добиви. Отново благодарение на нормативната уредба, изработена от администрацията.
При извършена проверка на място 82 на сто от бенефициентите в одитната извадка декларират доходи от реализирана продукция спрямо подпомагането по мярката в съотношение по-малко или равно на 1 към 1.
Например, бенефициент за подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“, който е и бенефициент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г., обработващ 10 ха лешници, със сертификат за биологична продукция за 500 кг лешници за 2017 г., декларира, че няма приходи от реализирана продукция. Друг бенефициент, производител на биологични домати, притежаващ сертификат за биологична продукция за 7 тона за 2017 г., също декларира, че няма приходи от биологично земеделие.
При извършените проверки на място на 14 бенефициента е установено, че в повечето случаи отглежданите съгласно изискванията за биологично производство култури са обрасли с плевели, от което може да се направи извод, че не са положени необходимите грижи и земеделски практики за получаване на добив.
Най-накрая Сметната палата признава негодността в управлението на администрацията, посочвайки в доклада „липсата на единна информационна система между Министерството на земеделието, храните и горите и Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, и функционалност за автоматично извличане на информация, което създава риск от забавяне на калкулациите на плащанията на бенефициентите по мярката.
Съществените слабости в системата на контрол на биологичното земеделие не предоставят увереност за спазване на правилата за биологично земеделие. Това налага засилване на контрола по мярката и въвеждане на допълнителни контролни механизми от ДФ„Земеделие“, което увеличава административната тежест за бенефициентите;
Голямо е текучеството на ръководен и експертен персонал в компетентното звено в Министерството на земеделието и храните по прилагането на правилата на биологично производство – числеността на персонала е променяна 6 пъти.
Една от 6- те препоръки на Сметната палата към министъра на земеделието, храните и горите е да се предвидят допълнителни критерии, които да способстват за развитието на биологичното земеделие и за полагане на необходимите грижи и земеделски практики.
Друга препоръка към него е изграждането на единна информационна система, съдържаща данни за всички оператори в система на контрол, както и всички производствени единици в стопанството и създаване на функционалност за автоматично извличане на информация, необходима за калкулация плащанията на бенефициенти по мярка 11. Това ще улесни извършването на проверките, ще намали административната тежест, и ще подобри контрола по цялата верига, заключават одиторите от палата.
И след като според доклада фермерите са „виновни“ за неадекватното усвояване на евросредствата, е интересно да видим как агроминистерството ще продължи контрола си върху дейността, към която в действителност проявяват интерес основно младите хора.
