Европейската комисия счита, че съществуващата рамка за предоставяне на информация за доходите от селскостопанска дейност би могла да се усъвършенства, както се препоръчва в доклад на Европейската сметна палата. Това се посочва в специален доклад 1/2016, който отговаря на въпросите „Добре планирана и основана на надеждни данни ли е системата на Комисията за измерване на резултатите по отношение на доходите на земеделските стопани?“
Разполагаемият доход на земеделските домакинства е много по-широко понятие от доходите на земеделските стопанства, затова от Еврокомисията смятат, че е важно да се анализира развитието на доходите от селскостопанска дейност, за да се прецени дали целите от прилагането на общата селскостопанска политика ОСП са постигнати.
Почти една трета от бюджета на ЕС пряко или непряко все още се заделя за подпомагане на доходите на земеделските стопани, припомнят експертите. Затова и Сметната палата е проверила системата на ЕК за измерване на доходите на земеделските стопани и изпълнението на мерките на ЕС за подпомагане на техните доходи.
Сметната палата стигна до заключение, че системата не е достатъчно добре планирана и че статистическите данни, използвани за анализ на доходите на земеделските стопани, имат съществени ограничения от гледна точка на тяхното количество и качество.
Сметната палата препоръчва на Еврокомисията да разработи рамка за предоставяне на информация за доходите на фермерите и да засили настоящите мерки за осигуряване на качеството на данните за доходите.
Слабости в използваните от Комисията показатели за резултатите, свързани
с доходите на земеделските стопани.
Показателят „дял на годишните директни плащания в доходите от селскостопанска дейност“, който се изчислява въз основа на ИССС, подчертава значението на директните плащания за селскостопанския сектор. Изходните данни, на които се основава този показател, обаче не са достатъчно надеждни.
Освен това показателят е изкривен от следните ситуации: има стопанства, които получават директни плащания, но нямат продукция и следователно нямат приходи от селскостопанска дейност.
За разлика от това в някои държави членки значителен дял от доходите от селскостопанска дейност се генерират от земеделски стопани, които не получават никакви суми или получават само незначителни суми от директни плащания.
И накрая, показателят не отчита намалението на доходите на земеделските стопани, дължащо се на увеличените наеми, които са резултат от капитализацията на директните плащания в цените на земята.
Освен това не е ясно и дали дадена промяна в показателя се дължи единствено или главно на конкретни мерки на ОСП, на пазарни промени или на други фактори.
Показателят „променливост на доходите на земеделските стопанства“ зависи главно от нестабилността на цените на световния пазар.
Този показател, който се изчислява въз основа на данните за доходите, може да предостави полезна информация за цялостната ефективност на директните плащания по отношение на смекчаването на последиците от пазарната нестабилност. Показателят обаче не е достатъчно солиден, тъй като не взема предвид субсидиите, данъците и доходите от неселскостопанска дейност, които биха могли да играят важна роля в подпомагането на земеделските стопани да се справят с колебанията в цените.
Показателят „добавена стойност за първичните производители в хранителната верига“ разглежда добавената стойност на първичното селскостопанско производство в сравнение с други етапи от хранителната верига, като например хранително-вкусовата промишленост, търговците или супермаркетите.
Този показател не е достатъчно стабилен, тъй като могат да възникнат ситуации, в които показателят намалява, докато земеделските доходи се увеличават.
Такъв например е случаят, когато има голямо търсене на нови хранителни продукти, което води до по-високи цени на продуктите. В този случай делът
на земеделските стопани в хранителната верига е вероятно да бъде намален, въпреки че е възможно
доходите на земеделските стопани да са по-високи.
За следващия програмен период се препоръчва ЕК да определи и подходящи цели и базови равнища за сравняване на постигнатите резултати от мерките на ЕС, предназначени за подпомагане на доходите на земеделските стопани.
Досегашната система беше създадена, за да събира счетоводната информация, необходима по-специално за годишно определяне на доходите на земеделските стопанства, попадащи в полето на изследване, и за бизнес анализ на земеделските стопанства.
Тя обхваща над 90 % от директните плащания. Повечето бенефициери, които не са обхванати, са земеделски стопани на непълно работно време или такива, произвеждащи за собствена консумация, които се намират под съответните референтни прагове на проучването и получават само малка част от общия бюджет.
Малко вероятно е тези бенефициери да водят сметки на стопанството, които биха могли да се използва в системата за анализ на доходите.
ОСП подпомага доходите на земеделските стопани, като подкрепя селскостопанската дейност (подкрепа на база площ, няколко вида секторно специфична подкрепа, инвестиции, пазарни мерки, екологични дейности в земеделските площи).
Следователно е логично да се наблюдават доходите от тези селскостопански дейности и да се съпоставят с разходите за пропуснати ползи, а именно работните заплати, които могат да бъдат получени в други сектори. Наблюдението на общия доход на земеделските домакинства на равнище ЕС е интересно, но то не бива да бъде основата за определяне на необходимостта от подкрепа, предназначена за селскостопанските дейности
Комисията е на мнение, че съществуващите показатели за доходите от селскостопанска дейност отразяват, доколкото е възможно, настоящото положение в селското стопанство и предоставят задоволителни и последователни данни за възможно най-голям дял от бенефициерите на мерките на ОСП.
Информация за други свързани със земеделското стопанство доходи (други доходоносни дейности, пряко свързани със стопанството) се включва частично в СЗСИ от 2010 г. насам.
Този аспект е подчертан в още по-голяма степен в новия набор от данни, които се събират от бюджетната 2014 година нататък.
Комисията възнамерява:
- да разработи нова система с цел да предостави по-подробна информация за факторите, които оказват влияние върху селскостопанските доходи;
- да изготви проучване за това дали системите могат да бъдат доразвити, за да предоставят разумна оценка на икономическата стойност на обществените блага, произвеждани от земеделските стопани;
- да обсъди с държавите членки възможността за оформяне на оперативни механизми, които да обхванат регионалните информационни системи.
- да провери дали информацията се използва по подходящ начин в показателите за доходите.
