Одит на Сметната палата за 2014 година показва, че само за една година 56 общини в страната са изпаднали във финансов крах, като 35 от тях са увеличи двойно дълговете си, съобщиха от палатата. В 43 общини размерът на общинския дълг е увеличен с повече от 50 на сто спрямо предходната година, а в 35 от тях този дълг е нараснал с над 100 на сто.
Най-страшно е състоянието на 12 общини Камено, Карнобат, Суворово, Роман, Асеновград, Раковски, Родопи, Сопот, Две могили, Костинброд, Маджарово и Тунджа, при които общинският дълг е набъбнал с над 500 на сто.
През 2014 г. общинският дълг на общо 364-те общини в страната е формиран от задълженията на 183 от тях, като през годината е поет дълг от 171 общини - в т.ч. 108 общини с поет договорен и активен дълг (дългосрочен дълг) и 63 общини с поет договорен и приключен дълг (краткосрочен дълг). Установено е нарастване в размера на външния и вътрешния общински дълг спрямо предходната година.
Според одита към края на 2014 г. само 82 общини не са отчели общински дългове.
При одита е направена оценка и на натовареността на общинските бюджети за тригодишния период 2015 - 2017 г. Оценката е на база на съотношението на годишните плащания по дълга към годишния размер на собствените приходи на съответната община, информацията, вписана в Централния регистър на общинския дълг и тригодишните бюджетни прогнози на общините за периода 2015-2017 г.
Направената оценка показва, че съотношението между плащанията по общинския дълг и собствените приходи за периода 2015-2017 г. е по-голямо от 30 на сто при 56 общини, което е близо една трета от всички общини, управляващи дълг през одитирания период.
Отчитането на стойности на съотношението по-големи от 30 на сто е предпоставка за формиране на дефицит на общинския бюджет за съответната година и необходимост от привличане на допълнителни средства от общината, под формата на бюджетна субсидия или рефинансиране на общински дълг.
За тригодишния период 2015-2017 г. общо при 14 общини съотношението надхвърля 100 на сто, което е предпоставка за сериозни финансови проблеми за съответните общини.
За обезпечаване на необходимите средства за годишните плащания по дълга в тези общини ще е необходимо рефинансиране на дълга, свързано с допълнително нарастване на размера му, увеличаване на трансфера от републиканския бюджет в частта на местните дейности (тъй като източник на финансиране на дълга са собствените приходи и общата изравнителна субсидия), влияещо негативно върху макроикономическата рамка за съответната бюджетна година. Друга възможност са преговори с кредиторите за преструктуриране на амортизационните схеми с цел разсрочване плащанията по дълга за по-дълъг период.
Статистиката по години показва, че през 2015 г. в 35 общини съотношението на плащанията по дълга към собствените приходи е по-голямо от 30 на сто, като от тях:
- за осем общини: Карнобат, Бяла, Лесичево, Кнежа, Драгоман, Свиленград, Велики Преслав и Тунджа това съотношение е над 100 на сто;
- за три общини: Малко Търново, Бобов дол и Никопол е над 200 на сто.
През 2016 г. в 16 общини се очаква съотношението плащания по дълга към собствените приходи да бъде по-голямо от 30 на сто, като при две общини - Айтос и Гулянци, това съотношение е над 200 на сто.
През 2017 г. в пет общини се очаква съотношението на плащания по дълга към собствените приходи да бъде по-голямо от 30 на сто, като за една община – Дряново, то е 138 на сто.
Причините за нарушеното съотношение (над 30 на сто) между плащанията по общинския дълг и собствените приходи при една трета от общините, управляващи дълг, са следвите.
Взети са решения от общински съвети и кметове на общини, несъответстващи на законовите изисквания;
Неправилно са планирани приходите по бюджета и реализирана ниска събираемост на приходите; значителен размер на просрочените вземания и задължения за минали периоди;
Затруднено финансово състояние на общини и неефективни контролни дейности в отделните общини.
В 13 общини не са спазени законовите изисквания и годишният размер на плащанията по общинския им дълг надвишава 15 на сто от средногодишния размер на собствените им приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години. Годишният размер на плащанията по общинския дълг от тези общини е в съществено несъответствие с действащата правна рамка - надвишаването на лимита е в границите от 17 на сто до 79 сто. Министърът на финансите е поискал за тези общини извършване на финансова инспекция от Агенцията за държавна финансова инспекция.
Кметовете на 47 общини не са спазили законовите изисквания и не са изпратили решението на общинския съвет заедно с годишния отчет за състоянието на общинския дълг за 2014 г. на министъра на финансите или са го изпратили след законовия срок. От тях в четири случая отчетите не са изпратени, тъй като не са приети от общинските съвети.
Кметовете на 55 общини не са изпратили в Сметната палата решението на общинския съвет, заедно с годишния отчет за състоянието на общинския дълг за 2014 г. От кметовете на общини със забавени плащания при обслужването на дълга също не е изпълнено законовото изискване за изпращане на информация до Сметната палата.
Одит на Сметната палата за 2014 година показва, че само за една година 56 общини в страната са изпаднали във финансов крах, като 35 от тях са увеличи двойно дълговете си, съобщиха от палатата. В 43 общини размерът на общинския дълг е увеличен с повече от 50 на сто спрямо предходната година, а в 35 от тях този дълг е нараснал с над 100 на сто.
Най-страшно е състоянието на 12 общини Камено, Карнобат, Суворово, Роман, Асеновград, Раковски, Родопи, Сопот, Две могили, Костинброд, Маджарово и Тунджа, при които общинският дълг е набъбнал с над 500 на сто.
През 2014 г. общинският дълг на общо 364-те общини в страната е формиран от задълженията на 183 от тях, като през годината е поет дълг от 171 общини - в т.ч. 108 общини с поет договорен и активен дълг (дългосрочен дълг) и 63 общини с поет договорен и приключен дълг (краткосрочен дълг). Установено е нарастване в размера на външния и вътрешния общински дълг спрямо предходната година.
Според одита към края на 2014 г. само 82 общини не са отчели общински дългове.
При одита е направена оценка и на натовареността на общинските бюджети за тригодишния период 2015 - 2017 г. Оценката е на база на съотношението на годишните плащания по дълга към годишния размер на собствените приходи на съответната община, информацията, вписана в Централния регистър на общинския дълг и тригодишните бюджетни прогнози на общините за периода 2015-2017 г.
Направената оценка показва, че съотношението между плащанията по общинския дълг и собствените приходи за периода 2015-2017 г. е по-голямо от 30 на сто при 56 общини, което е близо една трета от всички общини, управляващи дълг през одитирания период.
Отчитането на стойности на съотношението по-големи от 30 на сто е предпоставка за формиране на дефицит на общинския бюджет за съответната година и необходимост от привличане на допълнителни средства от общината, под формата на бюджетна субсидия или рефинансиране на общински дълг.
За тригодишния период 2015-2017 г. общо при 14 общини съотношението надхвърля 100 на сто, което е предпоставка за сериозни финансови проблеми за съответните общини.
За обезпечаване на необходимите средства за годишните плащания по дълга в тези общини ще е необходимо рефинансиране на дълга, свързано с допълнително нарастване на размера му, увеличаване на трансфера от републиканския бюджет в частта на местните дейности (тъй като източник на финансиране на дълга са собствените приходи и общата изравнителна субсидия), влияещо негативно върху макроикономическата рамка за съответната бюджетна година. Друга възможност са преговори с кредиторите за преструктуриране на амортизационните схеми с цел разсрочване плащанията по дълга за по-дълъг период.
Статистиката по години показва, че през 2015 г. в 35 общини съотношението на плащанията по дълга към собствените приходи е по-голямо от 30 на сто, като от тях:
- за осем общини: Карнобат, Бяла, Лесичево, Кнежа, Драгоман, Свиленград, Велики Преслав и Тунджа това съотношение е над 100 на сто;
- за три общини: Малко Търново, Бобов дол и Никопол е над 200 на сто.
През 2016 г. в 16 общини се очаква съотношението плащания по дълга към собствените приходи да бъде по-голямо от 30 на сто, като при две общини - Айтос и Гулянци, това съотношение е над 200 на сто.
През 2017 г. в пет общини се очаква съотношението на плащания по дълга към собствените приходи да бъде по-голямо от 30 на сто, като за една община – Дряново, то е 138 на сто.
Причините за нарушеното съотношение (над 30 на сто) между плащанията по общинския дълг и собствените приходи при една трета от общините, управляващи дълг, са следвите.
Взети са решения от общински съвети и кметове на общини, несъответстващи на законовите изисквания;
Неправилно са планирани приходите по бюджета и реализирана ниска събираемост на приходите; значителен размер на просрочените вземания и задължения за минали периоди;
Затруднено финансово състояние на общини и неефективни контролни дейности в отделните общини.
В 13 общини не са спазени законовите изисквания и годишният размер на плащанията по общинския им дълг надвишава 15 на сто от средногодишния размер на собствените им приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години. Годишният размер на плащанията по общинския дълг от тези общини е в съществено несъответствие с действащата правна рамка - надвишаването на лимита е в границите от 17 на сто до 79 сто. Министърът на финансите е поискал за тези общини извършване на финансова инспекция от Агенцията за държавна финансова инспекция.
Кметовете на 47 общини не са спазили законовите изисквания и не са изпратили решението на общинския съвет заедно с годишния отчет за състоянието на общинския дълг за 2014 г. на министъра на финансите или са го изпратили след законовия срок. От тях в четири случая отчетите не са изпратени, тъй като не са приети от общинските съвети.
Кметовете на 55 общини не са изпратили в Сметната палата решението на общинския съвет, заедно с годишния отчет за състоянието на общинския дълг за 2014 г. От кметовете на общини със забавени плащания при обслужването на дълга също не е изпълнено законовото изискване за изпращане на информация до Сметната палата.
