Семената на голяма част от зеленчуковите култури и подправките могат просто да бъдат засадени в почвата и ще дадат реколта, така че защо наистина трябва да се занимаваме с отглеждането на разсад? Само че въпросът опира до това точно каква реколта ще получим.
Разсадът осигурява възможност както за по-ранна, така и за по-богата (1,5 до 2 пъти) реколта в сравнение с простото засаждане на семената в лехите. На практика разсадът вече е преминал основни фази от развитието си, когато го пресаждаме в откритата почва, „дръпнал” е пред семената, а освен това растенията, получени от него, са по-силни и здрави.
Втората причина да се практикува отглеждането на разсада са капризите на времето – понякога през април и дори през май се случват студени периоди и засадените дотогава зеленчуци или измръзват напълно, или биват увредени от ниските температури, което пряко води до намаляване на добивите. А разсада можем да пресадим в откритата почва, след като опасността от резки застудявания е намаляла силно. А ако си оставим резерв, ще бъдем застраховани до голяма степен, че ще получим продукция и при неблагоприятно развитие през ранната пролет.
При засаждането на семената направо в почвата възниква още един проблем – топлолюбивите култури изискват температури от 20 и повече градуса по Целзий, за да покълнат. Могат да го направят и при по-ниски температури, но ще им отнеме седмици, а често просто загиват. Освен това на някои места (в България – най-вече в планинските райони) понякога растенията не успяват да преминат всички стадии на развитие. Затова е добре част от тези етапи да бъдат преминати на перваза в стаята, на практика в почти парникови условия, а през пролетта с вече добре оформена коренова система, да бъдат пресадени на открито.
И накрая – процесът на отглеждане на разсада не е кой знае каква философия, а не изисква и сериозни вложения. За сметка на вниманието и полагането на известни усилия, разбира се.
