Резитбата на овошките освен полза нанася и вреди, ако бъдат допускани груби грешки. Ето някои от най-разпространените, които могат да доведат не само до потискане на овошките, но и до гибелта им.
1. Резитбата не се ограничава само с отстраняването на сухите, счупени и напукани клони, тъй като ще се стигне до сгъстяване на короната. По този начин дървото се проветрява по-зле, плододаващите органи отмират и плодове се развиват само по периферията на короната, където е достатъчно светло. Резултатът е само един – реколтата намалява значително.
2. Дори клоните да са напълно здрави, ако са близо един до друт или се пресичат, с течение на времето ще започнат да се трият един в друг, а това отваря вратата за опасни инфекции. Тази форма на сгъстяване на короната също трябва да се избягва, като се скъсяват значително или се премахват изобщо търкащите се клони. Короната трябва да се прорежда и като се отстранят силните вертикални и растящите вътре в нея клони. При старите овошки е полезно короната да се скъси до метър и половина.
3. Необходимо е резитбата да се съобразява и с филизите, като най-горният задължително трябва да оцелее – по този начин задаваме необходимата насока на растеж. За тази цел резитбата се прави по диагонал – от основата на филиза от вътрешната страна до 1-2 милиметра над нея от външната при ъгъл на срязване от около 45 градуса.
4. Истинските майстори се грижат за инструментите си, а използването на тъп инструмент при резитбата е недопустимо, тъй като той само ще надъвче и осакати клоните. Като цяло работата с тъпи инструменти е тежка и не е безопасна, затова не трябва да забравяме да почистваме и точим градинския инвентар.
5. Подрязването и скъсяването на външните клони на овошките не трябва да се занемарява, защото дървото трябва да остане в рамките на отредените му габарити, за да не засенчва останалите в градината. Не бива обаче и да спираме дотам – средата на короната също трябва да се прорежда, за да може светлината да достига и до най-ниските клони.
6. Дървото трябва да расте така, че централният ствол да е по-висок с най-малко 20 сантиметра от клоните. Всички конкуриращи го филизи се изрязват на кръгов принцип, а клоните, които го изпреварват, се скъсяват с най-малко една трета от достигната дължина.
7. За да не увреждаме филизите и цветните пъпки, трябва най-напред да извършим резитбата на големите клони и едва след това на малките. По този начин ще е и по-лесно да се доберем до тях, а и повече филизи и цветни пъпки ще оцелеят.
8. Резитбата решава много от проблемите с болестите, особено тези по кората и клоните. Най-простият вариант е да отрежем всеки клон, събудил и най-малкото подозрение за развиващо се заболяване, при това не само до здраво, а с аванс от 5-10 сантиметра от чистата тъкан.
