Правилната резитба в овощната градина гарантира много плодове

Формирането на короната е основна грижа през първите няколко години след засаждането на овошките. Колкото по-бързо тя се изгради, толкова по-рано настъпва редовното плододаване. Продължителността на формирането зависи от особеностите на вида, сорта и подложката. Резитбите са важна част от грижите за растенията, защото короните се формират много по-бързо и плододаването започва по-рано.
За да се получи здрава, добре просветлена корона, при формирането трябва да се спазват някои основни принципи.

Ъгълът на срастване е решаващ
За здравината на срастването между скелетните части решаваща роля има ъгълът под който те израстват. Когато този ъгъл е остър, не се получава добро свързване и при натоварване с плодове или при по-силен вятър такива клони много по-лесно се отцепват в основата. Колкото ъгълът на съответния клон спрямо водача е по-голям, толкова срастването е по-добро. При избора на клонки за скелетни клони и разклонения не трябва да се отива и до много голям ъгъл, защото силно наклонените клонки имат слаб растеж и от тях не може да се оформи добре развита скелетна част. Установено е, че най-добре е скелетните клони да имат ъгъл на отклонение от 45 до 60º, а на скелетните разклонения - 30º спрямо хоризонталната плоскост.
Здравината на срастване между скелетните клони и водача зависи и от техния брой в отделните етажи, израснали от съседни пъпки. Когато те са повече от 3-4, срастването е слабо, а това се отразява и на развитието на водача.

Скелетните клони са по-дебели от разклоненията
Друго важно условие за здравината на срастване е съотношението между дебелините на носещия клон и разклонението върху него. Централният клон трябва да доминира по дебелина над скелетните клони, а те – над разклоненията. Колкото се отива по-нагоре по водача, толкова клоните трябва да бъдат по-слаби. По такъв начин при окончателното оформяне короната придобива пирамидална форма. Подчинеността се отнася и за скелетните разклонения по скелетните клони. Много често този принцип се нарушава при крушата, черешата и др., когато водачът се съкрати по-силно над първия етаж и за следващи клони се изберат по-силни леторасти. За хармоничното развитие на короната, скелетните клони в етажа трябва да бъдат разположени равномерно около централната ос и да се формират приблизително с еднакви размери, което е от особено значение при чашовидната корона. Следващите клони по водача, освен с по-малки размери, трябва да се разполагат така, че да не засенчват по-долустоящите.

Подобрената етажна корона е модерна
Съвременната тенденция е да се изграждат корони с по-малък брой, но добре развити и по-разредено разположени скелетни клони. Подобрената етажна корона е най-близка до естествените растежни особености на повечето овощни видове. Състои се от добре развит централен клон водач, върху който се формират 4-6 скелетни клони, а върху тях 1-3 разклонения. В първия и най-често единствен етаж се формират 3 скелетни клона. Следващият клон или най-много етаж от два клона, е на 70-80 см над първия, а останалите са през 30-50 см. Върху клоните от първия етаж се оставят по 2-3 по-силни скелетни разклонения, израснали встрани или навън спрямо клона, а върху следващите клони – по 1-2 разклонения на разстояние 50-70 см.
Подобрената етажна корона може да се формира при повечето овощни видове с изключение на прасковата, ябълката и крушата, присадени на слабо растящи подложки. Трудно се постига това разположение на скелетните части при дюлята, някои вишневи сортове, черешата, ореха.

Свободнорастящата се получава с минимална намеса
В някои случаи се налага и формиране на корони без водач. По тази тенденция през първите няколко години се допуска по-свободен растеж с минимални резитби. Премахват се единични по-силни, излишни леторасти, като се допуска известно сгъстяване на короната. Към края на формирането, в продължение на 2-3 години, се извършва внимателно просветляване, като се оставят определен брой скелетни части по типа на подобрената етажна корона. Ако няма оформен водач, се изгражда чашовидна корона с 3-4 скелетни клона. По този начин се прави т. нар. свободнорастяща естествена корона.
Не трябва да се прекалява с просветляването на младите корони, за да не се предизвика излишен силен растеж и да се намали плододаването. Ограничаващата резитба е последната операция при формирането. Тя се състои в съкращаване на скелетните клони и разклонения до две-тригодишна дървесина над някоя по-слаба и наведено растяща клонка.