Време е за резитба

Резитбата на овощните дървета дават най-голям ефект върху растежа и плододаването. Ако това не се извърши, те плододават по-рано, но след това короните се сгъстяват и това се отразява върху качеството и редовността на плодовете. В силно сгъстените корони голяма част от листата, клонките и плодовете не се огряват добре от слънцето. В резултат на това плодовете остават дребни и лошо оцветени, а клонките бързо започват да съхнат. Скелетните клони се оголват и само периферните носят плодове. Ако през периода на редовното плододаване не се извършва резитба, дърветата се отрупват с много обрастваща дървесина, върху която се залагат много плодни пъпки. Това води до претоварване с плодове, което се отразява върху качеството и растежа им, а оттам и върху цветообразуването. Това е една от основните причини за нередовното плододаване.

Първото влизане
Резитбата влияе положително, ако е съобразена с възрастта и вегетационните прояви на растението и на отделните клони и клонки. Първата резитба след засаждането е силна, за да се уравновеси нарушената коренова система с надземната част. С нея се определя и височината на стъблото. Желанието е да се формират корони с по-ниско стъбло. Така ще се улесни провеждането на резитбите, растителната защита и особено беритбата на плодовете. Височината на стъблото трябва да се съобразява и с растежните особености на вида, сорта и подложката.
През следващите няколко години е изграждането на подходящи корони. Тенденцията в овощарството е да се формира свободнорастяща корона, съобразена с естествения растеж. Броят на скелетните клони в короните не трябва да бъде много голям и по възможност да бъдат разположени по-разредено и с по-голям ъгъл на отклонение. Така клоните са здрави и се огряват от слънцето.

По време на формирането
През периода на формирането се извършват много слаби резитби. Премахват се по-силните клонки, които са конкуренти на скелетните или ще сгъстят короната. Оставените за скелетни клони се съкращават, само ако са много силно развити. Една от най-вредните резитби, които някои правят при младите растения, е масовото намаляване на по-силните леторасти. Така израстват излишни силни клонки, и ако те отново се подрежат, се получава силно метловидно сгъстяване. Резултат от такава резитба е и забавяне на плододаването.
Друга вредна резитба в тази възраст е премахването на по-слабите клонки, върху които най-рано ще се заложат плодове. Те няма да предизвикат сгъстяване и най-рано ще започне отмирането им. С тяхното премахване обаче може да се предизвика изкуствено оголване на скелетните клони.

При плододаване
В началото на по-редовното плододаване се налага известно просветляване на короната. То трябва да стане постепенно в продължение на 2-3 години, за да не се намали плододаващата дървесина и да не се предизвика силен растеж. Последната операция, свързана с окончателното оформяне на короната, е съкращаването на скелетните части. Премахват се върховете до 2-3-годишна дървесина над някоя наведена и по-слаба клонка. Целта на тази резитба е да се ограничи обемът на короната и да не се получи увисване на клоните.
През периода на пълното плододаване е необходимо всяка година да се извършват резитби за просветляване. През няколко години е нужно и подмладяващо подкастряне на обрастващата дървесина. Колкото по-силно е разклоняването и застаряването на дадена клонка, толкова по-силно съкращаване е необходимо. По този начин се ограничава броят на растежните и плодните пъпки, стимулира се растежът и се подобрява съотношението между листата и плодовете.
В последните години от живота на дърветата, когато настъпят усилени процеси на съхнене, по-силна резитба за подмладяване може да удължи живота и плододаването. Извършва се силно съкращаване на скелетните части и детайлно прореждане и намаляване на обрастващата дървесина.

По време на покой
Резитбите основно се провеждат през периода на покой. При нашите климатични условия най- благоприятно е след преминаване на зимните студове до началото на набъбване на пъпките. Не правете ранни есенни и късни пролетни резитби, защото през есента още не са се придвижили окончателно резервните вещества към корените и по-дебелите части на клоните, а през пролетта те бързо се насочват към връхните части на клоните. При резитбата в края на зимата няма опасност от измръзване и изсъхване на тъканите и раните много по-бързо зарастват. Резултатите от всички видове резитби ще бъдат много добри, ако се съчетаят с торенето, напояването и поддържането на почвената повърхност.