През следващата седмица ще стартира поетапното изплащане на оставащите компенсации за измръзналите череши, вишни и кайсии през тази пролет, обяви заместник-министърът на земеделието и храните Иван Капитанов на празника на плодородието в Кюстендил, цитиран от пресцентъра на министерството на земеделието и храните. Капитанов съобщи, че вече са приключили допълнителните проверки на стопанствата с пострадали площи с овошки и резултатите от тях са изпратени своевременно към Държавен фонд „Земеделие“. „Предстои Управителният съвет на фонда да вземе решение за осигуряване на необходимия допълнителен бюджет. След това поетапно ще започне изплащането на средствата към всички производители“, обясни той. Заместник-министърът уточни, че е възможно при отделни случаи да се наложи допълнително изясняване преди превеждането на компенсациите.
При откриването на празника той подчерта значението на аграрната наука за устойчивото развитие на сектора. „Научният опит, приложен в отрасъла, създава инструментите на модерното земеделие, като дава възможност за въвеждане на нови технологии и съвременни модели на производство. МЗХ отдава голямо значение на ролята на аграрната наука за развитието на сектора“, твърди Капитанов. Според него с научния труд на специалистите от Институт по земеделие в Кюстендил ще може да бъдат дадени отговори на всички предизвикателства на климата, така че да се гарантират устойчиви доходи на земеделците.
На празника на плодородието Институтът по земеделие в Кюстендил представи изложба с над 50 сорта ябълки, 15 сорта грозде и 10 вида зеленчукови култури, нетрадиционни за региона. Заместник-министърът приветства жителите и гостите на Кюстендил и пожела на изложителите да продължават да представят богатото сортово разнообразие, което е гордост за региона.
Главният научен секретар на Селскостопанската академия доц. д-р Деница Сербезова припомни, че кюстендилският регион се слави с традиции в овощарството, Българската телеграфна агенция. „Върху римска базилика е изобразено крушово дърво от град Кюстендил, а върху монети, сечени през втори век от Пауталия, са изобразени конник с ябълки и грозде“, посочи Сербезова. По думите ѝ през 1896 г. на проведения първи за страната конкурс по овощарство и пчеларство Кюстендил е получил званието „Майка на българското овощарство“, а през 1906 г. в града е създадено първото специализирано овощарско дружество „Кюстендилска ябълка“. Целта му била да бъдат подпомогнати селскостопанските служби и членовете на дружеството. Сербезова посочи, че от 2008 г. традицията се възражда, като през юни Кюстендил отбелязва празник на черешата, а през септември или октомври – празник на плодородието.
Производители от региона, читалища и организации се представят с художествено аранжирани маси с плодове и зеленчуци, а художници и занаятчии показват свои оригинални произведения, изложени в центъра на града.
Днес празникът ще продължи с изложение на художествено аранжирани щандове с плодове и зеленчуци, флашмоб "Плодородна шевица", игри и артистични ателиета за деца.
