През есенния сезон се извършва резитба на всички овощни видове, която започва след листопада и приключва рано напролет, преди началото на сокодвижението. При това най-напред се режат по-устойчивите на студ видове (ябълка, круша, слива и др.), а в края на зимата - по-топлолюбивите (праскова, бадем, лешник и др.). В зависимост от възрастта на растенията резитбата бива три вида - за формиране на короната, за плододаване и за подмладяване. Те се различават твърде съществено помежду си, но единственото, което ги обединява, е, че чрез тях се поддържа равновесието между растежа и плододаването. При резитбата за формиране на короната обикновено се оставят 3-4 скелетни клони на първия етаж и по 1-2 на следващите, както и съответните скелетни разклонения и обрастваща дървесина. Всички излишни, преплитащи се и повредени клони и клонки се премахват. Особено важно е по това време да се прави по-слаба резитба, като разположението на отделните скелетни части се поддържа чрез разпонки и превивки. Формираните по този начин дръвчета встъпват по-рано в плододаване. При резитбата за плододаване е необходимо да се създадат условия за оптимално образуване на плодни пъпки всяка година. Затова през този период се извършва резитба само на сгъстяващите, преплитащите се, повредените и засъхналите клони и клонки. Когато растежът на овощните дървета и плододаването намаляват, се извършва резитба за подмладяване. При тази резитба освен посочената детайлна резитба се извършва и съкращаване на скелетните части - скелетни клони и разклонения. Степента на това съкращаване зависи преди всичко от нарушеното равновесие между растежа и плододаването. Освен агротехническите средства, които безспорно имат изключително важно значение за реколтата, през този сезон се използват и някои химични средства за борба с болестите и неприятелите. При ябълката и крушата за борба със струпясването се използва 5-6-процентов разтвор на карбамид, при прасковата срещу къдрясването - 1,5-2-процентов бордолезов разтвор, при малината за борба срещу гъбните болести - двупроцентов бордолезов разтвор или 1,5 на сто разтвор на нитрозан и др. За борба с някои неприятели като щитоносни въшки и зимуващи форми на акарите обикновено се използват 1 на сто разтвор на нитрозан, 3 на сто разтвор на минерално масло ЕМ-80 и др. За да се получи желаният ефект от третирането, растенията трябва да се обливат добре със съответния разтвор, при което разходната норма обикновено възлиза на 120-150 л/дка. Освен това пръскането трябва да се извършва при средна дневна температура на въздуха 8-10 градуса, за да не замръзне разтворът. Употребата на химични средства за борба с болестите и неприятелите може да се намали значително за сметка на агротехническите, когато те се извършват своевременно и правилно. Това ще допринесе до опазване на околната среда и от химично замърсяване, а плодовете - от остатъчни количества пестициди над пределно допустимите количества.