Резитбите на овощните растения влияят на растежа и плододаването им. За да ги направите правилно, трябва да познавате устройството и предназначението на отделните клони и клонки. Дървесните овощни видове развиват различни по обем и устройство корони, в зависимост от вида, сорта, подложката, условията на отглеждане и резитбите за формиране и плододаване.
В короната се различават два типа образувания – скелетни част и обрастваща (плододаваща) дървесина. Скелетът на короната се състои от стъбло, централен клон (водач), скелетни клони и разклонения. Обрастващата дървесина включва многогодишните полускелетни образувания, върху които са разположени различните категории клонки. Скелетните части се формират през първите няколко години след засаждането. През този период се правят много слаби резитби. Премахват се само някои по-силни излишни клонки. Особено вредни са резитбите за съкращаване. За лесно обслужване на растенията и добро огряване на короната се формират корони с по-ниско стъбло, с по-малък брой и по-разредено разположени скелетни клони.
Обрастващата дървесина включва дълги (растежни) и къси (плодни) клонки. Към дългите клонки се числят дървесните, лакомците и предивременните. Дългите клонки достигат доста големи размери и са предимно с листни пъпки. Развиват се най-много при младите растения и от тях се формират скелетните части. При по-силни резитби могат да израстат и през плододаващия период. Върху тях често се залагат и плодни пъпки.
Предивременните клонки се развиват върху дърветата в годината на тяхното формиране. Те са характерни за прасковата, но се наблюдават и при други видове. Тези клонки не залагат плодни пъпки и трябва умело да се използват за формиране на скелетна и обрастваща дървесина.
Лакомците са много буйно растящи клонки и върху тях се залагат само листни пъпки. Различават се от дървесните по това, че се появяват при старите дървета и израстват в основата на скелетните части. Те се използват при застаряващите дървета за формиране на обрастващата дървесина. Появата на лакомци в по-млада възраст е нежелателно. Трябва да се премахват, ако не се налага да заместят някои пострадали клони.
Типичните плодни клонки при ябълката и крушата са късите, торбестите и слабите. Отначало те не се нуждаят от никаква резитба, но след застаряване и силно разклоняване, се прореждат и подмладяват. При дюлята и мушмулата късите плодни клонки се явяват като плодна дръжка. Те също бързо се развиват и застаряват и трябва да се подмладяват.
Основните плодни клонки при костилковите са букетните, цветните и смесените.
Букетните са едни от най-ценните при черешата, вишната и кайсията. Те плододават по няколко години, удължават се много слабо и загиват. Ако близко над тези клонки, както и при късите, се извърши резитба от тях може да се получи по-силен прираст.
Цветните клонки също не живеят много дълго. Характерно за тях е, че се удължават и оголват, а прираста от единствената връхна листна пъпка постепенно намалява. При застаряване тези клонки се премахват. Най-ценните плодни клонки при прасковата и при другите костилкови видове са смесените. Върху тях се залагат както листни, така и плодни пъпки, което осигурява по качествени плодове и израстване на нови клонки не само от връхната, но и от страничните пъпки.
