Черешата се нуждае от “фризура”

С резитбата се оказва съществено влияние върху растежа и плододаването на дърветата и се удължава животът и плододаващият им период. Те трябва да се прилагат много конкретно в зависимост от растежните особености на вида и сорта, възрастта на растението и състоянието на отделните клонки. Когато клонката има добър растеж и не сгъстява короната, няма нужда да се реже. Растежът на застарелите клонки може да се подобри, а оттам и на плододаването, ако им се направи резитба за съкращаване. С нея трябва да се подхожда конкретно, не само към растението като цяло, а и към отделните клонки.

При черешата също са необходими резитби. При младите дръвчета се реже за формиране на короната. Със съкращаването на новозасадените дръвчета се определя височината на ствола. В повечето случаи тя не трябва да бъде повече от 70-80 см, за да се формират дървета с по-ниски корони. С това се улеснява беритбата. Характерно за черешата е, че има строго етажно разположение на клонките, както по водача, така и по скелетните клони. При нея най-често се формират корони с водач, върху който се оставят обикновено по 2-3 етажа. На първия етаж има 3-4 клона, а на следващите не повече от 2-3. Продължителят на водача над последния етаж се премахва и с това се ограничава височината на короната. Премахването се извършва с резитба през юни-юли, но може и при зимната. През периода на формирането излишните по-силни клонки се премахват чрез филизене през пролетта. В някои случаи черешата може да се формира и като чашовидна корона с 3-4 клона.

След оформянето на короната и настъпване на редовното плододаване започват резитби за плододаване. Те се изразяват в просветляване на короната и подмладяване на обрастващата дървесина. Черешата образува доста рехава корона и при нея се извършват много слаби резитби за просветляване. Подмладяващите резитби през 5-6 години дават много добри резултати. Основните плододаващи клонки при черешата са букетните. Те са къси, имат само една листна пъпка на върха, от която се формира много слаб прираст. Тези клонки не се нуждаят от никаква резитба и при добро огряване живеят най-много до 8-10 години. Ако се извърши съкращаване непосредствено над такава клонка, от нея може да се развие доста силен прираст и животът й чувствително да се удължи. Другите плодни клонки са смесените. Те са силно развити и много по-дълголетни. В основата им са разположени плодните пъпки, а по цялата дължина, включително и на върха, имат листни пъпки. През следващата година голяма част от страничните пъпки формират предимно букетни клонки. Когато смесените клонки застареят се налага резитба за подмладяване.
При силно застарелите дървета една еднократна подмладяваща резитба може да удължи живота и плододаването. Тя се изразява в съкращаване на скелетните и полускелетни клони до 1/3 – ½ от дължината им.